О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 21.05. 2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 25.04.2018 две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 1652 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1371 от 16.04.2018г. на С. К. Ж., чрез пълномощника му адвокат Г. Ч., против определение № 1045 от 28.02.2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 123/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград. С него е потвърдено определение № 801 от 25.01.2018 г. по гр.д. № 3092/2017 г. на Районен съд – Благоевград, с което е върната исковата молба на С. К. Ж., С. Г. Ж. и Л. А. Ж. по същото дело поради недопустимост на предявения от тях отрицателен установителен иск и производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно, тъй като е констатирал, че предявеният от тримата горепосочени ищци – единият от които е настоящият жалбоподател, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2 ЗКИР е недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като само уваженият положителен установителен иск за собственост е основание за допълване на кадастралната карта при спор за материално право, поради безспорно установяване на пространствения обхват на правото на собственост, като се позовава на мотивите по т. 2 от ТР № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК НА ВКС.Съдът е посочил,че ищците нямат правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като не е налице нито една от хипотезите по т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК НА ВКС, а именно – позоваване на самостоятелно право, което се оспорва, или на фактическо състояние, или възможност за придобиване на права, тъй като ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот поради неприключилата реституционна процедура по ЗСПЗЗ.
Изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е представено въпреки дадените указания, като правни въпроси от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не са формулирани и в частната касационна жалба.
Преди всичко, съгласно приетото с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалвания съдебен акт, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Непосочването на правния въпрос, по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1045 от 28.02.2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 123/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 801 от 25.01.2018 г. по гр.д. № 3092/2017 г. на Районен съд – Благоевград за връщане на исковата молба на С. К. Ж., С. Г. Ж. и Л. А. Ж. по същото дело поради недопустимост на предявения от тях отрицателен установителен иск и за прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: