О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 97/22.02.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в състав:
Председател: Геника Михайлова
Членове: Димитър Димитров
Александър Цонев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 167 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 209/ 02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 195/ 2018 г., с което Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на К. И. Б. срещу разпореждане № 578/ 13.03.2018 г. за връщане на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на неговата искова молба по образуваното гр.д. № 94/ 2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението се обжалва от К. И. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правните въпроси: 1. Длъжен ли е първоинстанционният съд да укаже на ищеца възможността да се ползва от правна помощ и какви са последиците от неизпълнението на това задължение? и 2. Допустимо ли е съдът служебно да допусне страна до системата за правна помощ чрез процесуално представителство, когато прецени, че тя не разполага с необходимата правна култура и необходимите средства, за да си наеме адвокат? Касаторът счита въпросите обуславящи обжалваното определение, а намира, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че въззивното определение е незаконосъобразно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. С въззивното определение е потвърдено разпореждане, което е преградило развитието на исковото производство (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК), а решението по гражданско дело с цена над исковете над 5 000 лв. подлежи на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 ГПК). Подадена е от надлежна страна. Обжалваното определение отрича надлежното упражняване на правото на иск, а жалбоподател е ищецът. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, а и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
На 28.02.2018 г. на жалбоподателя лично е била връчена призовката със съобщение за разпореждане № 1319/ 14.02.2018 г. по гр.д. № 94/ 2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК са му дадени указания и срок за поправяне нередовности на исковата молба. В призовката по образец (приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7/ 22.02.2008 г., издадена от министъра на правосъдието на основание чл. 55 ГПК) е и съобщението, че той може да заяви желание да ползва правна помощ, при необходимост и право за това. Призовката е официален удостоверителен документ и задължава настоящият състав да приеме, че едновременно с връченото разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК на жалбоподателя е било връчено и съобщението за законовата възможност да бъде допуснат до правна помощ чрез процесуално представителство по делото. Следователно първостепенният съд е изпълнил задължението си по чл. 99 ГПК да го информира за тази възможност. Първият повдигнат процесуално-правен въпрос не е включен в предмета на обжалване, доколкото е основан на невярното твърдение на жалбоподателя за неизпълнение на задължението по чл. 99 ГПК. Общото основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК липсва, а към него препраща чл. 274, ал. 3 ГПК.
Вторият повдигнат процесуално-правен въпрос е основан на довод, че има възможност страна по делото-носител на правото да бъде допусната до системата за правна помощ чрез процесуално представителство, като акцентът е върху условията за тази възвожност. Действащият закон обаче не допуска такава самоинициатива на съда. Производството по установяване на правото е охранително, а чл. 95, ал. 1 ГПК предвижда да се иницира по молба на лицето, което го упражнява. Следователно и вторият въпрос не обуславя обжалваното определение, а по него също е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не се позовава на вероятна нищожност или недопустимост, нито на очевидна неправилност на въззивното определение (основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК), а и настоящият състав не ги съзира.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 209/ 02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 195/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.