Определение №97 от 25.2.2020 по ч.пр. дело №329/329 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97
София, 25.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 329 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по „съвместната” частна жалба с вх. № 972 от 30.І.2020 г. на заличеното от търговския регистър „Интерасет Дивелопмент” ЕООД-София и Г. Д. Ч. от същия град, подадена чрез процесуален представител по пълномощие от САК на последния против определение № 6 на предходен тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 13.І.2030 г., постановено по т. д. № 97/2017 г., с което касационното производство по същото, образувано по реда на чл. 290 ГПК, е било прекратено: предвид заличаването на горното търговско дружество от ТР и констатацията за липса на „частно правоприемство” между този търговец и втория частен жалбоподател, явяващ се физическо лице.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на постановеното от предходния състав на ВКС определение, адвокатът от САК претендира отменяването му „в цялост”: като в частта за прекратяване на делото, така и в частта му досежно отхвърленото негово искане за конституирането в процеса на мястото на заличения от ТР търговец на физическото лице Г. Д. Ч., като в резултат бъдело разпоредено „делото да продължи”.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в прекратеното касационно производство по чл. 290 ГПК, настоящата частна жалба ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Констатирано е било в мотивите на атакувания съдебен акт прекратяване – в хипотезата на чл. 634, ал. 4 ТЗ, на висящото производство по несъстоятелност срещу дружеството настоящ частен жалбоподател и постановено на същата дата /31.V.2018 г./ заличаване на този длъжник от търговския регистър. Същевременно искането за конституиране на цесионер /Г. Д. Ч./, придобил спорно по делото вземане след подаване на касационната жалба, е било отклонено по съображението, че „приобретателят само ще е обвързан от решението”.
Атакуваното определение № 6/13.І.2020 г. на ВКС, ТК, състав на Второ отделение, постановено по т. д. № 97/2017г., ясно разграничава процесуалното правоприемство, от една страна, от приемството в правните последици на приключения процес – от друга, които единствено има предвид съдопроизводственото правило на чл. 298, ал. 2 ГПК.
Несъмнено е, че заличеният от ТР търговец /длъжник в открито срещу него производство по несъстоятелност/ е имал – до този момент – качеството на юридическо лице /арг. чл. 63, ал. 3 ТЗ/. Съгласно чл. 227 ГПК, когато юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Процесуалният закон има предвид в общия случай само правоприемство от вида на универсалното, при което цялото имущество на един правен субект преминава към патримониума на друг: като съвкупност от права и задължения. Частно процесуално правоприемство, наричано „законно”, е допустимо в две лимитативно ограничени хипотези, сред които процесната категорично не попада: в областта на наследственото право – при завет, а също и когато то произтича от държавен акт /напр. конфискация с влязла в сила присъда; едновременно одобряване от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Централната банка на договор за покупка на банка, обявена в несъстоятелност/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО прекратителното определение № 6 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 13.І.2020 г., постановено по т. д. № 97/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ: 1
2

Scroll to Top