О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
[населено място] ,25,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и трети март,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 987 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Подадена е молба от З. „А.„,чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Б., за допълване на постановеното определение № 817/30.10.2014 год. по т.д.№ 987 / 2014 год., с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на противната страна,като се присъдят в нейна тежест,респ. в полза на З. „ А. „ разноски за касационното производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 450 лева,съгласно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Молителят излага несъгласие с мотивите в исканото за допълване, а по същество – за изменение,с допълване на диспозитив за присъждане на разноски, първоначално счетени за недължими – касационно определение, като намира,че оценката на съда за съдържанието и адекватността на осъществената от страната защита,е ирелевантна за разпределяне отговорността за разноски .Съобразим за последното е единствено изхода на спора в съответната инстанция.
Ответните страни,чрез процесуалния си представител адв.П. С.,оспорват основателността на молбата,поддържайки съображенията на настоящия състав, които впрочем се ограничават до позоваване на формална липса на отговор по обосноваване основание за допускане на касационното обжалване, а не до оценка на качеството на същия.Като молят за отхвърляне на молбата,ответните страни претендират присъждане на разноски за настоящото производство – 1 949,40 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор по молбата с правно основание чл.248 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК ,от легитимирана да я подаде страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
В определението си по чл.288 ГПК, настоящият състав се е позовал на осъществена защита единствено по същество,срещу касационните доводи за неправилност на въззивното решение, по чл.281 т.3 ГПК, приложима в производството по реда на чл.290 ГПК, каквото по делото не е осъществено, т.е. за липса на обективно съобразена от настоящата инстанция,макар осъществена,защита от процесуалния представител на молителя,предвид фазата на производството и недопускането на касационното обжалване.Този извод действително следва да се ревизира,предвид следното: В срока за отговор на касационната жалба страната не е длъжна,но може – в защита на интереса си – да депозира отговор,който според законодателя не е задължително да е диференциран за нуждите на производството по чл.288 ГПК,респ. на последващо евентуално производство по чл.290 ГПК,нито е ограничен – до отговор по обосноваността на основания за допускане касационното обжалване,до произнасянето в производството по чл.288 ГПК.Осъществяването на тази защита,в обем,неограничен от закона,е винаги предпоставено от поведението на противната страна,респ. от подадената от нея касационна жалба,също в цялост – касационна жалба с основания по чл. 281 ГПК и изложение – с основанията по чл.280 ал.1 ГПК.Недопускането на касационното обжалване като правна последица за ответната страна е идентично с това на потвърждаване въззивното решение.Липсва основание да не й бъдат присъдени разноски,макар и за преждевременно осъществена,но неизключена от законодателя,като възможност и към този момент / чл.287 ал.1 ГПК / процесуална защита.Качеството на последната, т.е. адекватността и обосноваността на наведените доводи,не е преценявано от настоящия състав в исканото за изменение определение,като релевантно за възмездяването на разноски обстоятелство.
Досежно размера : касае се за четири обективно съединени иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,като обжалваемият интерес в касационното производство е в размер на 50 000 лева по всеки от тях. Минималното адвокатско възнаграждение за защита срещу всеки от исковете следва да се определи по реда на чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 650 лева + 2 % за горницата над 10 000 лева и до 50 000 лева или 1 450 лева по всеки иск.Общият минимален размер на дължимото възнаграждение възлиза на 5 800 лева, при претендирано от молителя 4 450 лева, поради което и възражение за прекомерност основателно не е противопоставено от ответната по молбата страна.
Искането на ответните страни за присъждане разноски за настоящото производство е несъстоятелно.Съгласно чл.81 ГПК , във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася по искането за разноски и такива принципно се дължат съобразно изхода на спора в съответната инстанция.Изменението или допълването на определението по чл.288 ГПК е в безспорен интерес на молителя,но не е провокирано от поведението на ответната страна, както и определението по чл.248 ал.1 ГПК няма характеристиката на завършващ производството в съответната инстанция самостоятелен акт,предвид което е и недължима самостоятелна държавна такса за същото.По мнение на настоящия състав, направените от страните разноски в това производство не подлежат на възмездяване.В конкретния случай,предвид уважаване на молбата по чл.248 ал.1 ГПК, претенцията на ответната страна би била неоснователна, дори да не би се споделило преждеизложеното.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение, на основание чл.248 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Б. П. С. и Д. Д. К. – лично и като законен представител на Д. П. С. и Г. П. С. , да заплатят на З. „ А. „ , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК,разноски за касационното производство по т.д.№ 987/2014 год.,в размер на 4 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл.248 ал.3 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :