О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 27.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 394 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.10.2014 год. по гр. д. № 270/2014 год. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 17.04.2014 год. по гр. д. № 2393/2013 год. на районния съд, [населено място], с което е допусната съдебна делба на останалия в наследство от общия наследодател Д. С. А. земеделски имот в землището на [населено място], обл. В., представляващ нива от 18.242 дка, четвърта категория, м. „Б.”, с № 028024 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], между всички наследници и при посочените в решението дялове.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителя М. Ц. Д., чрез пълномощника му адв. Л. М., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на горния имот бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречиво произнасяне с представената задължителна съдебна практика – решение № 154 от 31.08.2012 год. по гр. д. № 746/10 год. ВКС, І г. о. по формулирания процесуалноправен въпрос: Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Отговорът в представеното решение е положителен, за разлика от процедирането на въззивния съд в настоящия случай.
Касаторът релевира и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го с липсата на съдебна практика по въпроса: Когато владелец на един съсобствен наследствен имот не е от кръга наследници, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои имота, и следва ли да намери приложение презумпцията по чл. 69 ЗС в този случай или изключението от нея, въведено с ТР № 1/2012 год. по отношение наследствените имоти.
Ответниците по касационната жалба, съделители в производството, не са изразили становище по нея по реда на чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на останалия в наследство от Д. А., починал на 4.02.1970 год. земеделски имот между наследниците му, въззивният съд, препращайки към мотивите му, е приел, че твърдението на ответника М. Ц. Д., сега касатор, да е придобил по давност собствеността на този имот е неоснователно. Обстоятелството, че е упражнявал фактическа власт върху имота, като го е работил в продължение на повече от 10 години, не е достатъчно да обоснове извод за промяна в намерението за владение на наследствената част на другите наследници на общия наследодател, на които е възстановена собствеността с решение на поземлената комисия от 1999 год. Съдът е изложил и съображения относно твърдението на касатора за установяване на фактическата власт върху имота не в качеството му на наследник на общия наследодател, а на собствено основание, като приел, че такъв довод не е бил релевиран в първоинстанционното производство и липсват доказателства в тази насока. Въз основа доводите в постъпилия отговор на исковата молба за установяване фактическа власт върху имота след възстановяване на имота, собственост на общия наследодател, съдът с оглед събраните свидетелски показания приел, че обработването на имота с добиване на селскостопанска продукция от него не обосновава извод за установено владение и то по начин, че да се манифестира пред останалите наследници намерението му да владее за себе си наследствения имот.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на другите сънаследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са част от релевантните такива за изхода на делото, като произнасянето по тях е съобразено с приетото в задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай с оглед препращане към мотивите на първоинстанционното решение.
Разясненията в това тълкувателно решение следва да намерят приложение в настоящия случай, тъй като наследственият характер на имота не се променя от обстоятелството, че към момента на възстановяване на собствеността през 1999 год. касаторът не е бил наследник на общия наследодател, тъй като е придобил това качество след смъртта на неговият баща /син на общия наследодател/ през 2006 год., т. е. преди да е изтекъл необходимия срок за придобиване по давност, поради което при позоваване на придобивна давност за чуждата идеална част той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее и техните части за себе си.
Релевантен в случая е въпросът дали са настъпили правните последици на придобивната давност при конкретните факти по делото за упражнявана фактическа власт в период от повече от десет години от страна на един от наследниците, който е разрешен в съответствие с горната задължителна съдебна практика, поради което и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради неотносимост на поставения процесуалноправен въпрос за изхода по делото. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно възможността по чл. 272 ГПК, но е изложил свои съображения при достигането на същите фактически и правни изводи. Доводът на касатора при поставянето на този въпрос всъщност представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение при мотивиране на съдебния акт, който не може да бъде обсъждан в настоящето производство.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 166 от 14.10.2014 год. по гр. д. № 270/2014 год. на Видинския окръжен съд по касационната жалба на М. Ц. Д. от [населено място], чрез адв. Л. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: