1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
[населено място] 28.01. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №980 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. Д. С. от [населено място], срещу решение от 17.05.2012г., постановено по в.гр.д.№378/2012г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 16.02.2012г. по гр.д.№9526/2011г. на Русенски районен съд е уважен до размер на сумата 6500лв. предявения от Д. Х. Т. иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. Х. Т. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение Ж. Д. С. е осъден да заплати на Д. Х. Т. сумата 6500лв., представляваща лихва за забава на плащането на сумата от 19500лв. неустойка, присъдена по чл.8 от договор за поръчка от 15.12.2005г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа, че приетото от въззивния съд, че може да се присъжда лихва за забавено плащане на неустойка, е в противоречие с приетото по приложени съдебни решения, сочейки, че с тях е прието, че не може да се претендира мораторна лихва върху неустойка. Доводите са неоснователни. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. С въззивното решение е присъдена лихва за забавено плащане на присъдена парична неустойка за неизпълнение на облигационното задължение по договора за поръчка – продажбата на имота да не се извършва без участието на изпълнителя. С приложените решения на ВКС, на които касаторът се позовава като доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, а именно №35 от 22.01.1997г. по гр.д.№503/96г., Vг.о., решение 307 от 14.04.2005г. по т.д.№579/2004г. , ТК, ІІт.о., №270 от 01.04.2005г. по т.д.№535/2004г., ТК, ІІт.о., №597 от 06.06.2005г. по т.д.№914/2004г., ТК, ІІт.о., е прието, че е недопустимо кумулирането на неустойка за забавено плащане и обезщетение за вреди от забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД за едно и също неизпълнение. В този смисъл е изложил допълнителни съображения въззивния съд, позовавайки се на първото от приложените от касатора решения. Освен това, разрешеният с приложените решения въпрос, както е приел и въззивният съд, не е от значение за конкретното дело, тъй като в случая паричният дълг – неустойка не е за забавено плащане, а за друго неточно изпълнение на договора, което няма характер на лихвоносно изчислимо задължение.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.05.2012г., постановено по в.гр.д.№378/2012г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: