4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр.София, 28 януари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5959 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. С., представляван от адв.С. К., срещу въззивно решение от 16.06.2015г., постановено по възз.гр.д.№4011/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 30.12.2014г. по гр.д.№10407/2014г. на РС – София и са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по въпроси, касаещи предпоставките за приложението на нормата на чл.328 ал.2 КТ, респ. разполага ли работодателят, с когото договорът за управление е сключен за определен срок до провеждане на конкурс за длъжността, с правото да прекратява трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ с лица от ръководството на предприятието; ако договорът за управление с ръководителя на предприятието не съдържа бизнес-програма и бизнес-задачи, може ли уволнението на служител от ръководния екип да се извърши на основание чл.328 ал.2 КТ. Тези въпроси страната твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, че се решават противоречиво от съдилищата, както и че отговорите им са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по жалбата – „Ю. д.п.” ДП – [населено място], чрез адв.Хр.В., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищеца за длъжността „заместник – директор”, извършено със Заповед № ТД – 1/06.01.2014г. на директора ДП „Ю. д.п.” – [населено място], на посоченото в заповедта основание – чл.328 ал.2 КТ – е законно. Счетено е, че е налице валидно сключен на 15.07.2013г. договор за управление с лицето, определено за директор на „Ю. д.п.” ДП – [населено място], целящ постигането на определени стопански резултати във връзка със специфичния предмет на дейност на юридическото лице; че уволнението на ищеца е извършено от компетентен орган – изпълняващият длъжността директор на ДП, който има правомощието да сключва и прекратява договорите с работниците и служителите; че е извършено съгласуване на уволнението на ищеца, като лице на ръководна длъжност, с Министъра на земеделието и храните, както и че е спазен предвиденият в закона деветмесечен срок. Освен това е прието, че клаузата по чл.2 от договора за управление, предвиждаща представляващото работодателя лице да изпълнява функциите на директор на ДП до провеждане на конкурс за длъжността, съгласно чл.173 ЗГ, не променя характера и вида на договора, нито дерогира възможността ръководителят да подбере управленския си екип за срока на договора за управление и в тази връзка, включително, да упражни правото си по чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудовите правоотношения с лица от ръководството на предприятието.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По изведените въпроси, касаещи предпоставките за законосъобразното приложение на основанието по чл. 328 ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с лице, заемащо ръководна длъжност, въззивното решение съответства на константната, задължителна за съобразяване от съдилищата, съдебна практика, напр. – Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 481 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 168/2011 г., IV г. о.,ГК и др., постановени по реда на чл.290 ГПК; Определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г. о.,ГК, Определение № 600 от 09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/ 2013г., I г. о., ГК, постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Съгласно приетото в тази практика, специалното основание за уволнение по чл. 328 ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в законовата норма предпоставка – при сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието. Този договор има гражданскоправен характер и се определя като мандатен, защото с него се уговаря постигането на определен резултат, макар че може да съдържа и някои клаузи, които са характерни за работа по трудово правоотношение /осигурителен стаж, отпуски и др./. Поради това, не всеки работодател, а само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя – принципал произтича от договор за управление, може да прекратява трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието на разглежданото основание. Това обичайно са ръководителите на предприятията, които развиват стопанска дейност, като без значение е собствеността на капитала – държавен, общински или частен. Основанието е неприложимо по отношение на централната или местна администрация, органите на местно самоуправление и т. н. Същевременно, няма пречка, не само когато отделен закон изрично го урежда /напр. – Закона за горите и в други случаи/ да бъде сключен договор за управление на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяването на определена обществена потребност.
В конкретния случай, чл. 163 от Закона за горите определя Ю. д.п. – [населено място] като самостоятелно юридическо лице със статут на държавно предприятие, което осъществява дейността си в определения му район. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо длъжността „директор” на държавното предприятие да се сключва договор за управление, който следва да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Директорът се задължава срещу възнаграждение да осъществява в уговорения срок, освен специфичните с оглед предмета на дейност на юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в договора за управление /или в друг документ/, като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в цялото предприятие /чл.175 ал.2 ЗГ/, в т.ч. той носи и имуществена отговорност при неизпълнение на управленската програма. С оглед тези специфики, на управляващия предприятието се предоставя възможност да сформира ръководен екип, във връзка с което той разполага и с правомощието да прекратява трудовите правоотношения със служители от ръководството на предприятието на основание чл.328 ал.2 от КТ. Нито цитираната обща трудово-правна норма, нито приложимият ЗГ, не предвиждат изключване на това специално уволнително основание за ръководители, чийто договор за управление е сключен временно и/или е в зависимост от определено условие, както е в случая – до провеждане на конкурс по чл.169 ал.2 ЗГ. Решаващите мотиви на въззивната инстанция, отнасящи се до характера и критериите, на които следва да отговаря договора за управление по чл. 328 ал.2 КТ и възложената с него програма, съответстват на задължителната съдебна практика, вкл. и на тази, приложена от касатора, поради което не са налице предпоставки за селектиране на жалбата и допускане на касационния контрол.
При този изход на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноските за настоящото производството е основателно и доказано за сумата 1500 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2015г., постановено по възз.гр.д.№4011/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. Н. С. с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на „Ю. д.п.” ДП – [населено място], представлявано от директора Д. Д., направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.