3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
[населено място] , 29,01,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 829 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на М. Й. А. против определение № 460 / 25.07.2012 год. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение от 24.04.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 2185 / 2011 год. на Районен съд – Горна Оряховица . Със същото е прието, че подаденото от М. А. възражение по реда на чл.414 ГПК , срещу заповед за незабавно изпълнение на парично вземане , на основание чл. 417 т.2 от ГПК , в полза на кредитора ДФ „ З. „ , за сумите 16 480 лв. – главница и 1 594,68 лв. – лихва , на основание договор за предоставяне кредит за изкупуване фураж и фуражни компоненти , е просрочено . Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд , относно липсата на доказателства за изпращане възражението по пощата , в преклузивния срок съгласно чл.414 ГПК , предвид несъобразяването на представена разписка № 299 / 04.04.2012 год. на „ Б. „ – ТП „ Велико Търново „ . Обосновава допустимост на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК .
Ответната страна – ДФ „ З. „ – не е взела становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна ,обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . Определението на първоинстанционния съд по оставяне без разглеждане , като просрочено , възражението на длъжника по чл.414 ГПК , в заповедно производство образувано на основание чл.417 т.2 ГПК / какъвто по същество е предметът на произнасяне с определение от 24.04.2012 год., постановено по ч.гр.д. № 2185 / 2011 год. на Районен съд – Горна Оряховица , предвид непредприети от съда действия на основание чл. 415 ал.1 ГПК/ , подлежи на обжалване , като препятстващо защитата на длъжника в заповедното производство , чрез иницииране исковата фаза по чл.422 ГПК на същото. Възражението не е свързано с изпълнението на заповедта , а с влизането й в сила , съгласно чл. 422 ал.1 ГПК, което обуславя и допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение с този предмет .
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд се е обосновал с липсата на данни в представената пощенска разписка, за съдържанието на пощенската пратка, както и на липсата на данни за постъпване възражението по пощата, съответно запазен пощенски плик, с оглед установяване идентичност между бар кода на същия и този на представената разписка . Спрямо датата на входиране на възражението – 06.06.2012 год. , срокът по чл.414 ал.2 ГПК ,считано от получаване поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа издадения изпълнителен лист по разпореждането за незабавно изпълнение изпълнително дело – 21.03.2012 год. – се явява изтекъл . Не са наведени доводи за нередовност на връчването – чрез съпругата на длъжника.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на формулиран правен въпрос , покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . В изложението по чл.274 ал.3 ГПК жалбоподателят се е позовал на неправилност на процесуалните действия на съда, изразяващи се в необсъждане на писменото доказателство / пощенска разписка /, с което жалбоподателят е обосновал подаване в срок възражението – по пощата , както и на незапазване от съда пощенския плик , с който е изпратено възражението . Въз основа твърдението за процесуални нарушения не е формулиран процесуалноправен въпрос , включен в предмета на спора и относим към решаващия извод на съда , за потвърждаване на първоинстанционното определение. Неправилността на процесуалните действия е основание по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК и подлежи на преценка в производство по същество . Не е обосновано прилагане на процесуална норма от въззивния съд по начин , навеждащ на тълкуването й от същия в противоречие с вложения от законодателя смисъл , нито изобщо е посочена неясна , непълна ,противоречива правна норма , по чието прилагане е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване, с оглед развитие на законодателството и изменение в обществените условия , в който смисъл и съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , отговорът на процесуалноправния въпрос по приложението й би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото . Формалното посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за доказване на допълнителния селективен критерий за касационна обжалваемост в тази хипотеза .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 460 / 25.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 922 / 2012 год. на Окръжен съд Велико Търново .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :