О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№97
[населено място], 29.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 544 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №162 от 11.11.2015г. по гр.д. № 225/2015г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 19.02.2015г. по гр.д. № 298/2014г. на Тутракански районен съд за отхвърляне на предявения от Л. М. Ц. и В. Т. Г. срещу Т. Д. Г. иск за установяване на правото на собственост, придобито по давност, върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 73496.501.2436 по кадастралната карта на [населено място] на [улица], с площ 837 кв.м., заедно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, застроена на 60 кв.м. и второстепенна постройка /селскостопанска сграда/, застроена на 41 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищците Л. Ц. и В. Г. чрез пълномощника адв. С.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се изтъква, че спорът е решен в противоречие с Решение № 461 от 1.07.2010г. по гр.д. № 919/2009г. на І г.о. на ВКС, тъй като съдът е пристъпил към решаване на делото, без то да е изяснено от фактическа страна.
Ответникът Т. Д. Г. в писмения си отговор, подаден чрез адв. А., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост. Ищците поддържат, че са придобили собствеността въз основа на давностно владение, упражнявано от 06.09.2001г. Установено е, че ищцата Л. Ц. и ответника са бивши съпруги, като бракът им е прекратен през 2001г., а вторият ищец е техен син. Ответникът е придобил собствеността върху поземления имот въз основа на договор за дарение, сключен с баща му, през 1982г. Сградите са построени през 1977-1978г. При прекратяване на брака между ищцата и ответника е одобрено от съда споразумение, в което имотът е посочен като семейно жилище и е предоставен за ползване и на двамата съпрузи.Не се спори, че след прекратяването на брака ответникът е напуснал имота и го навестявал рядко. Според разпитаните свидетели в имота живеят ищците, те се грижат за него и са извършили подобрения.
За да отхвърли иска съдът е приел, че след прекратяването на брака установената от Л. Ц. фактическа власт върху имота има характер на държане, тъй като ползването на семейното жилище й е предоставено съвместно с ответника. Вторият ищец също има качеството на държател на имота, тъй като е останал да живее в него заедно с майка си. С оглед на това за придобиване на собствеността по давност е необходимо да се установи наличието на промяна в намерението и превръщането на държането във владение, съответно демонстриране на последното пред ответника. Събраните доказателства не установяват такива обстоятелства и поради това последиците на придобивната давност не са настъпили. Съдът се е позовал на практика на ВКС, че действията, с които се демонстрира промяната в намерението следва да са насочени към отричане правата на ответника и да са станали негово достояние. Ето защо простото извършване на подобрения и грижи за имота не съставлява израз на намерение за своене. Отделно, в исковата молба е посочено, че ответникът е посещавал имота и едва в последните години ищците са му се противопоставили. В. съд е разгледал и наведените доводи, че делото е решено, без да е изяснено от фактическа страна и ги е намерил за неоснователни.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Единственото наведено от касаторите основание е противоречие с Решение № 461 от 1.07.2010г. по гр.д. № 919/2009г. на І г.о. на ВКС, без да е посочен правния въпрос, разрешен в акта и обусловил крайните изводи на съда. От една страна, липсата на правен въпрос е достатъчно основание да бъде отказано допускане на касационен контрол – Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. От друга страна, посоченото решение на Първо гражданско отделение не разрешава въпроси, релевантни за настоящия казус. Касационното обжалване по това дело е допуснато по въпроса налице ли е съсобственост между страните по делото или ответниците са трети лица за собствеността, като е прието, че въпросът е разрешен от въззивния съд при неизяснена фактическа обстановка. В настоящия случай във въззивната жалба е наведен довод, че съдът е следвало да обяви кои твърдения на ищците са останали недоказани и да им даде възможност за нови доказателствени искания; поискан е разпит на още двама свидетели. В. съд с мотивирано определение е отказал събиране на нови гласни доказателства предвид нормата на чл. 266, ал.1 ГПК и липсата на обстоятелства по чл. 266, ал.2 ГПК. В това определение, а и в обжалваното решение е констатирано, че доказателствената тежест правилно е разпределена от първоинстанционния съд, а дали страната е успяла да докаже твърденията, за които носи доказателствена тежест, е въпрос по съществото на спора. При тези обстоятелства е видно, че соченото решение на касационната инстанция е неприложимо към настоящия спор.
Изложеното обосновава отказ да се допусне касационен контрол на обжалвания акт.
Ответникът не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №162 от 11.11.2015г. по гр.д. № 225/2015г. на Силистренски окръжен съд по касационната жалба на Л. М. Ц. и В. Т. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.