О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 06.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 1533/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8794 от 26.01.2015 г. подадена от Л. Д. М.-М., Е. И. М. и Л. И. М. от [населено място], чрез адв. В. К., против определение № 25809 от 19.12.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д. № 20089/2014 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.08.2014 г. на Софийски районен съд, 48 състав, постановено по гр.д. № 15951/2011 г., за отхвърляне молбата на жалбоподателите за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание, въз основа на влязлото в сила решение по делото, в частта, в която исковете им са били уважени.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите заявяват /цитирам/:
„Налице са основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280 /1/, т. 3 ГПК, тъй като съдебна практика по приложението на Регламент /ЕО/805/2004 предвид понятието „безспорни вземания”, обхвата на Регламента и различните видове Сертификати за европеийско изпълнително основание по анексите към Регламента практически почти липсва.”, след което се поставят следните въпроси:
„ 1. Допустимо ли е издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание без молителят да е направил твърдение и/или да установява пред съда постоянно пребиваване на длъжника в конкретна страна-членка на Европейския съюз, за да се презюмира правен интерес от подаването на заявление за издаване на такова удостоверение, респ. допустимо ли е издаването на удостоверение за европейско изпълнително основание без доказване на пряк, личен правен интерес при подаване на заявлението.
2. Безспорно ли е вземането по издаден изпълнителен лист, издаден в съдебна триинстанционна процедура, при положение, че връчването на първия акт за стартиране на съдебното производство срещу длъжника е станало на неговия адрес, а именно първата призовка е станало в съответствие с изискванията на чл. 14, т., б. Г от Регламент 805/2004г., но само поради действащия вътрешен процесуален закон- ГПК, чл. 47, ал. 6 на длъжника е назначен особен представител, който без връзка с клиента си прави възражения, които вероятно не отговарят и/или не биха отговаряли на становището на длъжника по иска.
3. Приложим ли е пар. 2 на чл. 14 от Регламента при положение, че в кориците на делото са налични категорични доказателства за сигурен адрес на длъжника, а именно – справки, установяващи посочения в исковата молба адрес на длъжника като негов адрес.”.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение № 1820 от11.03.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 10792/2012 г. по описа на същия съд е потвърдено решение № I-48-119 от 05.06.2012 г. постановено по гр. дело № 15951/2011 г. по описа на Софийски районен съд, с което ответникът – Т. Х. е осъдена да заплати на жалбоподателите на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с договор за наем сключен на 12.09.2002 г., посочени в решението суми, като ищците са се снабдили с изпълнителни листа за тях. Съдът е посочил,че в производството по делото,препис от исковата молба е бил изпратен на ответника, на адреса посочен в исковата молба, като две от съобщенията са върнати в цялост /л. 59, 60 от първоинстанционното дело/, а на третото съобщение е отбелязано, че лицето не живее на адреса,а видно от представената справка по делото вх. № 15951/2011 г. за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., посоченият адрес е регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника Т. Х., като на този адрес на 12.08.2011 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 14.10.2011 г. на Софийски районен съд, 48 състав на ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. В подадения отговор от 29.11.2011 г. особения представител е оспорил иска, същото е сторил и в последното по делото заседание проведено на 21.05.2012 г. / л. 145, първоинстанционното дело/, когато делото е обявено за решаване.
С молба от 04.07.2014 г. жалбоподателите са поискали от първоинстанционния съд, на основание чл. 619 и сл. от ГПК, да им бъде издадено за присъдените им с решението суми удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. С разпореждане от 06.08.2014 г. Софийски районен съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че не става дума за безспорни вземания по смисъла на Регламента, тъй като ответникът е оспорил вземанията, поради което не са налице предпоставките на чл.13 и чл.14 от Регламента.
С опредлението,предмет на настоящата частна касационна жалба, въззивният съд е приел тези изводи за правилни, като е посочил, че смисълът на издаване на удостоверението по Регламент № 805/2004 г. е страната по делото да се снабди с изпълнително основание срещу длъжника, без да е необходимо да се минава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение (чл.1 от Регламента), т.е. издаването на такова удостоверение може да се иска в случай, че длъжникът се намира в държава-членка на Европейския съюз. В случай, че същият е в друга държава, Регламент № 805/2004 г. не може да намери приложение, а ако пък е на територията на Република България, ищците по делото разполагат с изпълнителни листа за присъдените им вземания,а видно от делото, по него няма никакви твърдения или данни, че ответницата Т. Х. се намира извън Република България, в държава-членка на Европейския съюз, което да обуславя правния интерес на жалбоподателите.
За да обосноват наличието на твърдяната от тях хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното определение/член 280,ал.1,т.3 ГПК,във втората част от изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,/касаторите по всеки един от цитираните по-горе три въпроса,излагат аргументи,че определението в тази връзка е незаконосъобразно,т.е. навеждат се изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така защото преценка за правилността на обжалвания съдебен акт,ще се извърши след допускането на касационно обжалване на последния.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда,разрешен с обжалвания съдебен акт.
Посочените от касаторите правни въпроси,цитирани по-горе,всъщност са въпроси по същество,решени от съда при наличието на установеното по делото и неговата преценка,с оглед изискванията,предвидени в Регламент №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004г.Затова и наведените доводи в изложението им,са свързани с касационни оплаквания,обосноваващи твърдения за неправилност на постановеното въззивно определение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че липсват посочени от касаторите правни въпроси,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на каасационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25809 от 19.12.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-б въззивен състав, постановено по ч.гр.д. № 20089/2014 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: