Определение №97 от 7.3.2012 по ч.пр. дело №64/64 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97

гр. София, 07.03.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 64 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на М. Н. Р.-П. и В. П. К. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат М. Д., против разпореждането от 21.12.2011 год. по гр. д. № 1124/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба против въззивното решение като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като считат, че при определяне цената на иска при постъпила след влизане в сила на изменението на чл. 280 ал. 2 ГПК /ДВ бр. 110/2010 год./ касационна жалба следва да намери приложение разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК по аргумент за противното от правилото на пар. 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Искат неговата отмяна.
Противната страна – Д. М. М. в писмен отговор, чрез адв. К. К., оспорва жалбата и претендира присъждане на направените разноски.
Частната жалба е подадена от легитимирани страни в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящите жалбоподатели касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота и приложимия закон за определяне на цената на иска – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, с оглед датата на предявяването му, която цена е посочена от ищцата и не е оспорена от ответниците, приета е от съда при определяне на държавната такса по иска.
Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Този извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год./, предвиждащ приложение на досегашния ред за висящите производства, т. е. тези производства, образувани по постъпили до този момент касационни жалби. Поддържаният от жалбоподателите довод за приложение по аргумент за противното от друга преходна разпоредба, действуваща от влизането в сила на ГПК– пар. 2 ал. 3, е неоснователен, тъй като не е такъв смисълът на същата, а процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Същата се посочва от ищеца при предявяването му, което в случая е при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, в този смисъл е подадена и нарочна молба на л. 37 от първоинстанционното производство. Спорът по този въпрос е преклудиран след първото съдебно заседание – чл. 56 ГПК /отм./ и не може да бъде повдиган по почин на една от страните към настоящия момент, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв. По същите съображения е неоснователен и доводът за приложимост на разпоредбата на чл. 69 ГПК.
Поради горното разпореждането на въззивния съд, с което е върнал подадената касационна жалба против решението с цена на иска под 5 000 лв. е правилно и в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с 280, ал. 2 ГПК. Последното следва да се потвърди, а жалбоподателите следва да понесат направените от другата страна разноски в настоящето производство в размер на 250 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11571 от 21.12.2011 год. по гр. д. № 1124/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на М. Н. Р.-П. и В. П. К., чрез пълномощника им адвокат М. Д., против въззивното решение от 11.11.2011 год. по същото дело.
Осъжда М. Н. Р.-П. и В. П. К. да заплатят на Д. М. М. развоски в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top