О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 09.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. ч. гр. д. № 321 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано e по частна жалба на Д. И. Д., чрез адв. М. М. против определение № 542 от 23.11.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 610/2015 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено определение № 591 от 29.09.2015 г. по гр. д. № 255/2015 г. на Районен съд – Нови пазар, с което производството по делото е прекратено.
Ответниците по жалбата [фирма], [населено място] и [община] пазар не са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение, въззивният съд е възприел изцяло мотивите на районния съд, съгласно които предявеният от Д. И. Д. против [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск за собственост по отношение построените жилищна сграда и стопански постройки в ПИ с площ от 1600 кв. м., УПИ IV – 146 от кв. 39 по плана на [населено място] е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от търсената защита. В. съд е приел, че по делото липсват доказателства, че с придобиването правото на собственост върху ПИ от ответника било отречено, затруднено или осуетено твърдяното от ищеца право на собственост върху намиращите се в имота сгради, респ., че ответникът е оспорил с фактически или правни действия собствеността на ищеца, която както въззивният, така и първоинстанционният съд са приели, че е недоказана.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че по силата на презумцията на чл. 92 ЗС ответникът след като е придобил собствеността на земята това автоматично означавало, че същият оспорва собствеността на ищеца по отношение постройките, намиращи се върху тази земя. В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което се излагат твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС по следния правен въпрос: „Налице ли е правен интерес за ищеца да предяви процесния иск?“
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното определение, в което е прието, че ищецът не е доказал правен интерес да търси исканата защита. В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случая такова доказване не е било проведено успешно от ищеца, поради което съдът правилно е прекратил производството по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 542 от 23.11.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 610/2015 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: