О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 28.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3036 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената от В. Д. М. и М. Д. М., чрез пълномощника им адвокат Д. П. , касационна жалба против въззивното решение от 28.02.2008 год. по гр. д. № 812/2007 год. на Ш. окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 5.11.2007 год. по гр. д. № 81/2007 год. на Великопреславския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Р. Д. В. и П. Г. В. искове за прогласяване нищожност на договора от 19.12.97 год. за покупко-продажба, материализизиран в нот. акт № 137/97 год. и за разваляне на сключения с нот. акт № 94/98 год. договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, двата сключени между тяхната наследодателка П ответниците по исковете.
Касаторите считат, че въззивното решение е неправилно и необосновано и молят за неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основанията за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, намира следното:
Касаторите се позовават на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, разграничавайки ги съобразно предявените два обективно съединени иска. По този с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса в противоречие с практиката на съдилищата, като се позовават на едно решение на Великотърновския окръжен съд /№ 373/14.12.2004 год. по гр. д. № 813/ 2003 год./ и на решение № 166/20.03.97 год. по гр. д. № 204/96 год. на ВКС и ТР № 96/66 год. на ОСГК. Считат, че в противоречие на тази практика въззивният съд в обжалваното решение е приел, че е възможно страните по алеаторния договор след сключването му да не живеят в едно общо домакинство, независимо, че това не е изрично уговорено между тях, както и че не е налице виновно неизпълнение от страна на приобретателите по този договор, след като са поискали трансформация на задължението си от натура в парично, макар и това да е направено след предявяване на иска.
За да прецени допустимостта на касационното обжалване на това основание – т. 2, настоящата инстанция следва да прецени дали е налице твърдяното от касатора противоречие в приетото от въззивния съд и приложената съдебна практика. За да отхвърли предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е направил задълбочен анализ на събраните свидетелски показания и е приел, че същите, с изключение на заинтересованата от изхода на делото св. К, и тези на св. Ч, които са неконкретни, се установява изпълнение на поетите от ответниците по договора задължения за издръжка и гледане на прехвърлителката, наследодателка на касаторите. Обсъдил и данните за доходите и разходите на прехвърлителката, като приел, че при демонстрираното намерение за разваляне на договора под въздействието на трето лице, то приобретателите предявили иск за трансформация на натуралните им задължения в парични. Затова и въззивният съд приел, че за този период на неизпълнение поради отказа на прехвърлителката да приеме грижите им – от есента на 2005 год. до предявяване на иска им не е налице виновно неизпълнение, което да доведе до разваляне на договора. Изводът е съобразен с представената съдебна практика, тъй като по делото са налице данни за предявяване на иск за трансформация на задълженията в парични, поради липса на съдействие на кредитора, като не са налице данни това да е станало след предявяване на иск от последния за разваляне на договора. Неоснователен е поддържания от касаторите довод за решен в противоречие с практиката въпрос за съвместното живеене на страните по договора за издръжка и гледане.становено е било по делото, че същите не са живели в общо домакинство, но такова задължение не е било поето от приобретателите, а видно от съдържанието на самия договор е, че прехвърлянето е осъществено и за положени вече грижи, т. е. такива, каквито са били налице при установеното местоживеене на страните по договора на различни адреси, като прехвърлителката си е запазила и право на ползуване в прехвърления имот.
По втория иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД касаторите не са формулирали съществения материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, нито че това е в противоречие със съдебната практика. Липсва обосноваване и на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е цитирана единствено разпоредбата на закона.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.02.2008 год. по гр. д. № 812/2007 год. на Ш. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.