О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр.София, 30.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3715 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.02.2008г. по гр.д. № 2660 / 2007г., с което Софийски градски съд, като е оставил в сила решение от 17.07.2007г. по гр.д. №8614/2007г. на Софийски районен съд, е уважил предявените от Б. И. М. искове срещу М. на земеделието и продоволствието с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – М. на земеделието и продоволствието поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно, като се позовава на разрешението дадено от ВКС в решения от 02.11.1999г. по гр.д. № 219/1999г., решение от 14.07.2006г. по гр.д. № 3160/2003г., решение от 01.12.1999г. по гр.д. №570/1999г., решение от 03.10.2005г. по гр.д. № 974/2003г.
Ответникът Б. М. в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 17.07.2007г. по гр.д. №8614/2007г. на Софийски районен съд, е уважил предявените от Б. И. М. искове срещу М. на земеделието и продоволствието с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор на Б. М. на основание чл.190,т.3, вр. чл.187, т.10 КТ, извършено със Заповед №РД-44-406/07.03.2007г., е незаконно, тъй като наказанието е наложено, без да се извършени от служителя системни нарушения на трудовата дисциплина.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно необходимостта във всеки конкретен случай съдът да извършва преценка за съответствието на тежестта на нарушението с наложеното наказание.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно извършване преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение – какво е извършено, при какви обстоятелства е извършено, с оглед съпоставянето му с тежестта на наказанието. С решението си въззивният съд именно като е направил тази преценка, е приел, че уволнението е незаконно, поради това, че нарушението не обуславя налагането на тай-тежко наказание-дисциплинарно уволнение. Съдът, в съответствие с трайната практика на ВКС е приел, че преценката, извършена от работодателя относно извършеното дисциплинарно нарушение, включително и в случаите посочени примерно в чл. 190 КТ, във всеки отделен случай подлежи на съдебен контрол. Това е така, защото преценката на конкретното дисциплинарно нарушение, извършена съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, съставлява част от приложението /спазването/ на закона. Тази преценка за законосъобразност на взетото от работодателя решение, материализирано в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение /вкл. и поради дисциплинарно уволнение/ съставлява предмет на търсената и дължима съдебна защита, влизаща в действие при предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Затова във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание съобразно определените в закона критерии /чл. 189, ал. 1 КТ/, което той е и направил в конкретния случай.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като и в посочените от жалбоподателят конкретни решения на ВКС не се дава обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос относно извършване преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение и съпоставянето му с тежестта на наказанието. Не се сочи такава константна практика на ВКС, от която да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение.
Що се касае до поддържаното в жалбата становище, че изводите на въззивният съд са необосновани, то това е дефект, който не кореспондира с изискването за произнасяне на съда по правен въпрос, в отклонение или в противоречие с практиката на ВКС, което е условие за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Неправилността на решението сама по себе си не обуславя допускането на касационното обжалване, а е необходимо произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на ВКС за да се наложи еднаквото му решаване от съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 20.02.2008г. по гр.д. № 2660 / 2007г. на Софийски градски съд по М. на земеделието и продоволствието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: