О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 24.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3945/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. К., град Б., подадена от пълномощника и адвокат С, срещу въззивно решение №261 от 13.02.2008 г. по гр. дело № 56/2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за сумата 930 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Ответникът по касационната жалба А. за д. ф. инспекция, град С., оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от А. за д. ф. инспекция, град С., срещу същото решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отмяна на заповед №989/26.07.2006 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ като незаконно; за възстановяване на предишната работа „главен специалист” в обща администрация на ТД – Бургас и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 329.76 лв.
Ответникът по тази касационната жалба М. К. К., оспорва жалбата.
По жалбата на М. К. К.. Въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за сумата 930 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск има за предмет иск за парично вземане и търсената сума е под 1000 лв.
Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно.
Ето защо касационната жалба на М. К. К. следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея дело трябва да бъде прекратено поради недопустимост на касационния контрол.
По жалбата на А. за д. ф. инспекция.
Според въззивния съд ищцата се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ като трудоустроена и след като тази закрила не е преодоляна, то уволнението е незаконно без да е необходимо трудовият спор да бъде разглеждан по същество.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното: В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът смята, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса относно наличието на трудоустрояване и съответно на закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ. В експертното решение на ТЕЛК никъде не са обсъдени въпросите трудоспособна ли е ищцата за работното си място и какви са условията на труд на това конкретно работно място. Няма и обсъждане дали посочените като противопоказни за здравословното състояние на ищцата условия на труд налагат промяна на работното и място чрез предписание за трудоустрояване. Конкретно са посочени Решение №107 от 16.02.2004 г. по гр. д. №1207/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение №503 от 22.03.2001 г. по гр. д. №1514/2000 г. на ІІІ г.о., решение №1020 от 20.09.1993 по гр. д. №2145/92 г., ІV г.о. на ВС и решение №4964 от 31.05.2005 год. на ВАС по адм. дело №1515/2005 г., ІV г.о.
Освен това въззивният съд се е произнесъл по процесуални въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и няма формирана трайна практика на ВКС по тях. Това са въпросите за местната подсъдност при наличие на териториални поделения на ЮЛ със седалище в София; по какъв начин се удостоверява призоваването на страна, в случаите когато съдът е разпоредил призоваване по факс; може ли без категорични данни за връчване на исковата молба да се даде ход на делото; може ли да се даде ход по същество, когато в открито заседание в отсъствие на ответника ищецът е представил писмени доказателства и може ли да се присъди обезщетение за оставане без работа за бъдещ период след приключване на устните състезания по делото и това решение да се потвърди от въззивния съд без да са събрани доказателства за този период. В тази връзка са посочени четири решения на ВКС.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Соченото решение на ВАС, не е част от практиката на ВКС.
Решението на ВАС, не е част от практиката на ВКС. В случая липсва противоречие с постоянната практика на ВКС, включително и със сочените от касатора решения, по въпроса относно наличието на трудоустрояване и съответно на закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че експертно решение №1773/15.07.2006 г. на ТЕЛК представлява акт на здравен орган и с него се установява по безспорен начин трудоустрояването на ищцата, тъй като има предписание за трудоустрояване. Дали самият акт на здравния орган – в случая ЕР на ТЕЛК, отговаря напълно на изискванията на Наредбата за трудоустрояване и дали в него е определена формата на трудоустрояване – преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа, не може да обуслови извод за обективна липса на трайна неработоспособност на ищцата и съответно от закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ. Това е така, защото според постоянната практика на ВКС тази закрила е обективна. Единственото условие работникът или служителят да има такава закрила е да трудоустроен с валидно медицинско предписание. След като законодателят е предвидил в императивна разпоредба закрилата в случая да се изразява само в наличие на трудоустрояване към момента на уволнението, то е недопустимо да се добавят произволно и други условия като изпълнение на задължението на медицинския орган да посочи дали състоянието на работника или служителя води до невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение.
Относно останалите доводи на касатора за процесуалните въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и няма формирана трайна практика на ВКС по тях следва да се отбележи, че съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е само този, който има отношение към правилността на решението и разрешението му е могло да се отрази на изхода на спора. В случая тези въпроси са посочени само общо без да е уточнено за всеки един тях по какъв начин има отношение към правилността на решението. След като липсват твърдения, че те са се отразили на решаващите изводи на въззивния съд, то следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №261 от 13.02.2008 г. по гр. дело № 56/2007 г. на Бургаския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №261 от 13.02.2008 г. по гр. дело № 56/2007 г. на Бургаския окръжен съд по касационната жалба на А. за д. ф. инспекция, град С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. К. К., град Б., подадена от пълномощника и адвокат С, срещу въззивно решение №261 от 13.02.2008 г. по гр. дело № 56/2007 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №3945/2008 г. на Върховният касационен съд, ІІІ г.о. в частта относно касационната жалба на М. К. К., град Б..
Определението в частта за прекратяване може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.