О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 02.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 31 януари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 400/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Г. чрез неговия пълномощник адв. Д. В. против решение № 552 от 30.12.2010 г. по в.гр.д. № 646/2010 г. на Окръжен съд- Враца. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [община] в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 218 з ГПК/ отм./ при повторно разглеждане на делото. С него е оставено в сила решение № 86 от 03.06.2008 г. по гр.д. № 966/07 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Г. Г. против Общинска служба по земеделие и гори [населено място] иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на К. Ц. Г. на възстановяване на собствеността върху земеделска земя – ливада от 3.080 дка в м. ”В.- Б.” в землището на [населено място]. Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил включен в регулация през 1963 г., след което най- вероятно е бил отчужден и собственикът възмезден. Изводът е обоснован с това, че според заключението на съдебно- техническата експертиза част от процесния имот, така, както е посочен на място от ищеца, попада в границите на имот пл.№ 462 по плана от 1963 г., записан на името на друго лице, различно от неговия наследодател. През 1966 г. имот пл.№ 462 е бил актуван като държавен на основание “20 – МП във връзка с наводнението в селото”, след като е бил оценен и заплатен на собственика Г. Ц. П.. По делото е бил представен препис- извлечение от емлячен регистър за периода 1934-1949 г., в който по партидата на наследодателя на ищеца- К. Ц. Г. са били записани два покрити имота в м.” В.- Б.“- яхър с дворно място от 1030 кв.м. и яз с празно място от 2050 кв.м., без да са посочени техните граници. Въззивният съд е приел, че емлячния регистър не е достатъчно доказателство, установяващо правото на собственост върху процесната земя, тъй като регистърът не е титул за собственост и не е годен да легитимира едно лице като собственик. Изложил е съображения, че писмените доказателства от категорията на визираните в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ касаят административното производство, което се развива пред ОСЗГ и съответно производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, докато в исковото производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ важат общите доказателствени правила, поради което в тежест на ищеца е било да установи конкретното придобивно основание, на което наследодателят му е придобил собствеността.
Основанието за допускане на касационно обжалване, което сочи жалбоподателят, е по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към нея е формулиран конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, като обща предпоставка за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, спрямо който да се преценява осъществяването на специалния селективен критерий. Наведени са доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, които нямат отношение към изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като същият е намерен за неоснователен поради това, че не е доказано правото на собственост на наследодателя на ищеца върху процесния имот, а не поради това, че са налице пречки за възстановяването му по смисъла на цитираните разпоредби. Следователно, дори да се приеме, че макар и непрецизно формулиран, е налице правен въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложението на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, този въпрос не би могъл да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, тъй като няма значение на обуславящ изхода на делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 552 от 30.12.2010 г. по в.гр.д. № 646/2010 г. на Окръжен съд- Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: