О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 19.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 466 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. ”С” / в л. , с. С., община Б., област Стара Заг. против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 12 от 04.04.2008 год., постановено по т. д. № 348/2007 год., с което е оставено в сила решение № 26 от 28.05.2007 год., по гр.д. № 357/2006 год. на Чирпанския районен съд и са отменени като незаконосъобразни взетите от проведеното на 23.09.2006 год. извънредно ОС на кооперативната организация решения: за прекратяване дейността на ЮЛ – касатор, за назначаване на ликвидационен съвет, за определяне на неговия персонален състав, месечните средства за издръжка и срок за приключване на ликвидационното производство, както и за оправомощаването на последния да назначи лицензиран оценител за оценка имуществото на кооперативната организация.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, касационни основания по чл.281,т 3 ГПК. Същевременно, позовавайки се на отсъствието на възникнало членствено правоотношение с ищеца, касаторът въвежда и оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради липса на изискуемите се за предявяване на конститутивния иск по чл.58 ЗК процесуално правни предпоставки – принадлежащо на ищеца право на иск, касационно основание по чл. 281,т.2 ГПК.
В депозираното, съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, изложение към касационната жалба, жалбоподателят е обосновал допустимостта на касационното обжалване с наличието на осъществено от въззивния съд произнасяне по съществените процесуални въпроси за приложението на чл.188, ал.3 ГПК/ отм./ в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/65 год. и за приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ в несъответствие с постоянната практика на ВКС, израз на която са решение №121 от 20. 04. 1994 год. по адм.д. № 4339/2003 год. на ІІІ г.о. на ВС; решение № 518/30.12.2003 год. по гр.д. № 23/2003 год. на І-во г.о. на ВКС. Тези въпроси, според съдържащото се в обстоятелствената част на изложението, са обусловили крайните правни изводи на Старозагорския окръжен съд, поради което са съществени процесуалноправни по см. на чл.280, ал.1 ГПК, като същевременно разрешението им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и и по наличието на сочените с нея основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Редовността на подадената касационна жалба, обуславяща процесуалната и допустимост, сама по себе си, обаче, не е достатъчна, за да обоснове и приложното поле на касационното обжалване.
Съгласно разпореденото от чл.280, ал.1 ГПК допустимостта на същото по необходимост предпоставя съдържащо се в обжалваното решение произнасяне по съществен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, т.е. по специфичен за конкретното дело въпрос, решаването на който е обусловил крайните правни изводи на въззивния съд. Допълнителна процесуална предпоставка за допускане касационното обжалване, от катег. ята на абсолютните, въведена от законодателя е наличието на някой от селективните критерий по т.1-3 от чл.280, ал.1 ГПК по отношение на същия, а преценката за допустимост на касационното обжалване, предвид неговия факултативен характер, касационната инстанция извършва въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
В случая визираните от законодателя предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на поставените от касатора въпроси не са налице, предвид наведените доводи и данни по делото.
За да потвърди решението на ЧРС, с което предявеният от Г. Г. Т. конститутивен иск по чл.58 ЗК е уважен и са отменени взетите от извънредното ОС на З. ”С” – в ликвидация от 23.09.2006 год. решения, въззивният съд е приел, че същото е свикано и проведено в нарушение на чл.16, ал.3,т.2 във вр. с ал. 1 ЗК. Изложени са съображения, че задължително условие за успешно провеждане на извънредно ОС на член кооператорите на ЮЛ- правно и структурно обособено в кооперация, в хипотезата на чл.16, ал.3,т.2, пр.3 ЗК е наличието на отправено в тази насока искане до УС на самоуправляващата се общност от императивно определена част от членския и състав – 1/3 от техния общ брой, което в случая не е установено при условията на главно и пълно доказване в процеса.
Според съжденията на въззивния съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение, липсата на отправеното до УС искане за свикване на процесното извънредно ОС изхождащо от член – кооператори, представляващи 1/3 от общия числен състав на същата, обосновава правен извод за незаконосъобразното му провеждане, непоправимо опорочаващ и законността на взетите решения.
При изграждане на този си краен правен извод решаващият съд се е позовал на успешно проведено от ищеца оспорване на приложеното по делото писмено доказателство протокол от 03.07.2006 год. по реда на чл.154 ГПК/ отм./, поради което е отрекъл формалната доказателствена сила на последния -частен свидетелстващ документ.
Като неоснователен в тази вр. е преценен и доводът на настоящия касатор- ответник по спора за недопустимост на иска, поради отсъствие на изискуемата се материалноправна легитимация на ищеца. По арг. от чл.26 ЗК и чл.49, ал.1 от Устава на същата и въз основа на представените във въззивната инстанция доказателства, вкл. вписване в съответния търговски регистър по партидата на ответната кооперативна организация е прието, че към релевантния за спора момент Т. е бил член кооператор, щом в периода 23.07.2002 год.-17.10.2006 год. е надлежно избран за председател на ЮЛ и неговия УС, в работата на който колективен управителен орган безспорно е участвал с равен на всички останали членове глас, поради което липсата или не на представена квитанция за внесена в срок встъпителна вноска е правно ирелевантна.
Следователно доколкото от мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е изследвал въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения конститутивен иск по чл.58 ЗК, като е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. и представените в хода на въззивното производство, то соченото от касатора противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните решения по гр.д. № 4939/93 год. и по гр.д. № 23/2003 год., по приложението на чл.188, ал.1 ГПК, задължаващ решаващият съд да осъществи такава, отсъства.
Що се касае до твърдението, че тази преценка има едностранчив характер, то оплакването е за неспазване на процесуалния закон и е относимо единствено към правилността на постановения съдебен акт, но не и към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и въведеният с т.1 , селективен критерий.
Несъмнено е, че ирелевантен за последния се явява и цитираният от касатора съдебен акт на Великотърновския апелативен съд, който предвид мястото на постановилия го съд в създадената от ЗСВ съдебна йерархия на съдилищата, не се включва в практиката на ВКС, поради което не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
Поддържаното противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС № 7/65 год.също отсъства в случая.
Обстоятелството, че касаторът не е конкретизирал в какво се изразява твърдяното от него в тази насока несъответствие, а бланкетно се е позовал на съдържанието на самото съдопроизводствено правило, изключва обвързаността на последното с приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, изискващо разрешеният в обжалваното решение процесуален въпрос, да е съществен, т.е. именно същият да е обусловил и решаващите изводи на въззивния съд, а такива данни по делото отсъстват.
Отделно в тази вр. е необходимо да се посочи, че доколкото с осъществената реформа на ГПК/ отм./, в редакцията на закона, публикувана в „Държавен вестник” бр.124/97 год. съществено бе променена дейността на въззивната инстанция, то соченото ППВС, по арг. от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, би могло да намери само съответно приложение, поради което не във всички случаи би било източник на противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователно се явява и позоваването на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Отново жалбоподателят не е изложил съображения, защо счита въпросите за приложението на чл.188, ал.1 и ал.3 ГПК/ отм./ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като направените от него в тази вр. доводи са свързани с допуснато нарушение на процесуалния закон, при тълкуване на определени фактите по делото- основание за касационно обжалване по см. на чл.281, т.3 ГПК, но ирелевантно за наличие на предпоставките допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
За да е релевантен конкретният разрешен от въззивния съд съществен материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос едновременно и за точното прилагане на закона и за развитие на правото е необходимо, освен същият да надхвърля по своята значимост рамките на конкретния правен спор, то по приложението на съответната законова разпоредба да липсва съдебна практика или съществуващата такава, макар и непротиворечива да е изгубила своята актуалност и настъпилата междувременно промяна в обществените отношения, за които е приложима да налага изоставянето и и възприемането на нова или пък приложимата правна норма да е неясна, непълна и да е необходимо по пътя на корективното, респ. разширителното тълкуване да се отстрани съществуващ порок в нормативната уредба, какъвто не е разглежданият случай.
Нормата на чл.188, ал.1 и ал.3 ГПК/ отм./ е ясна и тълкуването и не само не създава затруднения в практиката на съдилищата, но последната е и трайно непротиворечива.
Водим от тези съображения и на осн.чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12 от 04.04.2008 год., по т.д. № 348/2007 год., постановено от Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: