О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 10.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.11. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 508 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба “П” Е. против решение №40 от 15.04.2008 год. по гр.д. №780/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав, с което е оставено в сила решение от 15.11.2006 год. по т.д. №1239/2005 год. на Софийския градски съд, ТО, 10 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора против С. Община при условие на обективно съединяване следните искове: 1/ иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 36 875 лв., представляваща стойността на извършената работа за подържане средствата по организация на движението, хоризонтална маркировка и подържане на средствата за автоматизирана система за управление на движението/подържане на светофарна уредба/, двустранно оформена с фактура №700/28.02.2003 год. и неизплатена от ответника; 2/иск с правно основание чл.86, ал.1, ГПК за сумата 3 985.63 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва. И двете съдебни инстанции са приели, че ищецът не е доказал извършването на претендираните работи по посочената фактура, както и приемането им от ответната община. Тя е изключена от доказателствата по делото на основание чл.101 ГПК,отм., поради не представяне от ищеца на оригинала й.
Касаторът “П” Е. твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон- чл.88, ал.3 от Правилник за прилагане на закона за данък върху добавена стойност, както и че е необосновано.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана за това страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Касаторът “П” Е. подържа като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК неправилното приложение от въззивния съд на чл.88, ал.3 ППЗДДС. , отм. , но в сила към спорното правоотношение, съобразно който “Оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката” и което е от съществно значение за точното прилагане на закона.
Ответната о. не взема становище по жалбата.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Не е налице подържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно което с обжалваното решение следва въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото. Соченото от жалбоподателя нарушение на чл.88, ал.3 ППЗДДС. , отм. не е е допуснато при произнасянето от съда по съществения правен въпрос. Това е въпросът, не е у кого следва да се намира оригинала на данъчната фактура/съобразно чл.88, ал.3, ППЗДДС. , отм., той се предоставя на получателя по доставката/, а дали е доказано изпълнението на възложената от общината работа, както и приемането й от възложителя. Същественият правен въпрос е този, който е обусловил решаващата воля на съда, обективирана във въззивното решение. Предявените искове са отхвърлени не поради неправилно приложение на чл.88, ал.3, ППЗДДС. , отм., а поради тяхната недоказаност. Оспорването по реда на чл.101 ГПК, отм. на представеното копие от фактурата, съдържаща претендираната стойност на твърдяната за изпълнена и приета от възложителя работа, са действия, съпътсващи процеса на доказване твърденията на ищеца. Процесната фактура не представлява единственото доказателствено средство, а е само част от възможните такива за установяване изпълнението на договорените работи и тяхното приемане от възложителя. Тези факти подлежат на доказване с всички доказателствени средства, поради което изключването на фактурата от доказателствата по делото и задължаването на ответника по реда на чл.152 ГПК, отм. да я представи в оригинал, не променя доказателствената тежест на ищеца за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства/чл.127, ал.1 ГПК, отм./ и произтичащите от това за него правни последици.
Не е налице и особената предпоставка на нормата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, извън общата за значимост на разрешения правен въпрос, а именно неговото разрешение да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такава хипотеза би била налице, само когато с разрешаването на процесния казус съдът ще допринесе до отстраняване на непълноти или неясноти в закона, или до попълване на липсваща съдебна практика по променено законодателство. Такива доводи не са развити и мотивирани от касатора.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40 от 15.04.2008 год. по гр.д. №780/2007 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 3-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: