4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 970
С., 23.09. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1938/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. Т. чрез процесуален представител адв. Р. А. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 2077 от 18.12.2013 г. по в. гр. дело № 2703/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2588 от 17.06.2013 г. по гр. дело № 8238/2012 г. на Пловдивски районен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ц. Р. Т. сумата 1500 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, по което е бил оправдан, считано от 04.07.2007г. до окончателното заплащане на сумата и е отхвърлен иска за разликата до пълния размер 8000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с твърдение, че същият е нарушен поради изопачено тълкуване на събраните по делото доказателства и липса на съвокупност при обсъждането им, довело да занижаване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Представена е съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. във вр. с чл. 52 ЗЗД, чрез която се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Постъпила е насрещна касационна жалба от Окръжна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 2077 от 18.12.2013 г. по в. гр. дело № 2703/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. Решението се обжалва в уважената част на иска по чл. 2, ал. 1, т.2 З..
В писмен отговор Ц. Р. Т. прави искане насрещната касационна жалба да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на неимуществените вреди е относим към предмета на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, установена с П. № 4/23.12.1968г. т. 11, според която при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят като в мотивите съдът посочва конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите.
Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни факти и обстоятелства. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост и неговата характеристика в най-пълна степен да компенсира увредения.
С обжалваното решение размера на неимуществените вредите е определен в съответствие с посочената съдебна практика.
Съдът е съобразил обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя паралелно са се движили две различни наказателни производства, като обвинението по второто е било за извършване на тежко престъпление с квалифицирани състави, била е определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, жалбоподателят е бил признат за виновен и осъден ефективно на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, поради което размерът на паричното обезщетение по настоящето дело е редуциран до репариране на вредите пряка и непосредствена последица от обвинението в извършване на престъплението по наказателното производство, предмет на настоящия иск. Съдът е съобразил, че повдигнатото обвинение не е за извършване на тежко престъпление, както и че по отношение на жалбоподателя е била взета най – леката мярка за неотклонение „подписка”. Първоначално наложените на дееца наказания са били определени в техния минимален размер, а ефективното изпълнение на наложеното наказание е било отложено. Съобразено е, че жалбоподателят не е бил публично компроментиран чрез публикации в преса или друг вид обществено оповестяване, не е доказано сериозно влошаване на здравословното му състояние чрез съответна медицинска документация, съобразена е продължителността на срока на проведеното наказателно преследване, който е намерен за разумен предвид продължителността на съдебната фаза. Извършен е анализ на свидетелските показания и вероятността за заинтересованост с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, показанията са обсъдени поотделно и съвокупно с останалите доказателства по делото. При тези обстоятелства е преценено, че стресовите изживявания на жалбоподателя по така повдигнатото му обвинение не надхвърлят обичайните негативни преживявания, които следва да бъдат компенсирани в присъдения размер, т. е. увреденото лице е възмездено еквивалентно за претърпените морални вреди, според установеното по делото.
Жалбоподателят е представил съдебни решения на ВКС по разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 З., като съдебна практика влизаща в противоречие с постановеното по обжалваното решение.
Както се посочи, размерът на обезщетението за вреди се определя по справедливост, а справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактна. Тя се определя винаги от конкретни факти, които за всеки конкретен случай са различни. В този смисъл размерът на обезщетението като конкретна сума не е признак на противоречие с практиката на Върховния съд. Щом съдът е съобразил всички правно-релевантни факти относими към характера, степента, интензитети, продължителността на претърпените болки и страдания, принципът на справедливост при определяне размера на вредите е приложен, както е сторено с обжалваното решение.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото по първоначалната касационна жалба, разглеждането на насрещната касационна жалба не се налага.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2077 от 18.12.2013 г. по в. гр. дело № 2703/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ