5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 11 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Д. М. Баков от [населено място] чрез процесуални представители адв. И. Г. Ш. и адв. М. А. Ш. срещу решение № 465 от 19.10.2011г. по т. дело № 619/2011г. на Апелативен съд П., Първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 170 от 11.04.2011г. по т. дело № 198/2009г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част, с която е признато за установено, че съществува вземането на Й. К. Н. от [населено място] против Д. М. Баков по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1818 от 01.12.2008г. по ч. гр. дело № 5017/2008г. на Бургаски районен съд относно сумата 30 000 лв., представляваща дължима от ответника сума по издаден от него в [населено място] в полза на ищеца запис на заповед от 09.08.2007г. с падеж 31.12.2007г., и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 373,82 лв. – съдебни разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като предявеният иск е осъдителен, ищецът не е направил изменение на иска, а съдът се е произнесъл по установителен иск. Релевирани са и евентуални доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писмено изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основаниeто по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като релевира следния довод: въпросът „когато е предявен иск по чл. 422 ГПК с осъдителен петитум дали се касае до недопустимост на иска или до нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум“ се решава противоречиво от съдилищата. В решение № 88/07.07.2011г. по т. д. № 787/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 158/13.10.2010г. по т. д. № 1086/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 27/08.03.2010г. по т. д. № 521/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че при подадена искова молба с предявен установителен иск по чл. 422 ГПК с осъдителен петитум се касае до нередовност на исковата молба и привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума. В посочени от касатора определения на ВКС, ТК, на различни състави на I и II отделения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е изразено становище, че искът по чл. 422 ГПК е установителен и когато е заведен с осъдителен петитум, същият се явява недопустим и производството по делото следва да се прекрати. Касаторът е посочил като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът Й. К. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. З. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на конкретизиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решаван в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа становище, че обжалваното решение не противоречи на цитираната от касатора съдебна практика.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че първоначално производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Й. К. Н. против Д. М. Баков за заплащане на сумата 30 000 лв. по запис на заповед от 09.08.2007г., за вземането по който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК № 1818 от 01.12.2008г. по ч. гр. дело № 5017/2008г. на Бургаски районен съд, при постъпило в срок писмено възражение от длъжника. С молба от 07.02.2011г. ищецът е конкретизирал искането си за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 30 000 лв. – вземане по процесния запис на заповед, и първоинстанционният съд е приел направеното искане за уточнение на петитума на исковата молба и се е произнесъл по установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Позовавайки се на решение № 88/07.07.2011г. по т. д. № 787/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 158/13.10.2010г. по т. д. № 1086/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 27/08.03.2010г. по т. д. № 521/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., въззивният съд е приел, че с докладваната в съдебно заседание от 07.02.2011г. молба несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е отстранено, търсената с исковата молба правна защита е по установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим.
По отношение на основателноста на иска въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, инвокираните от ответника /касатор в настоящото производство/ правоизключващи и правоунищожаващи възражения, както и възражения за наличието на друго каузално правоотношение по договор за поръчителство, което записът на заповед обезпечава, и е направил извод за неоснователност на възраженията и дължимост на претендираната сума.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Въпросът „когато е предявен иск по чл. 422 ГПК с осъдителен петитум дали се касае до недопустимост на иска или до нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум“ е релевантен за делото, тъй като от неговото решаване зависи изходът на спора.
По този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 290 ГПК, обективирана в посочените решения, както и в решение № 138/25.06.2010 г. по т. д. № 927/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 102/09.07.2010 г. по т. д. № 767/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 194/26.11.2010 г. по т. д. № 80/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 90/27.05.2011 г. по т. д. № 674/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 89/02.06.2011 г. по т. д. № 649/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17/24.03.2011 г. по т. д. № 382/2010 г. на ВКС, І т. о. и други. Постоятнната практика на ВКС е в смисъл, че противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на предявен иск по чл. 422 ГПК, и несъвместимото с това искане за осъждане на ответника да заплати сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не води до недопустимост на иска, а представлява нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК от първоинстанционния или от въззивния съд в качеството му на инстанция по същество на спора. Въззивният съд при постановяване на решението си се е съобразил с тази практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. С горепосочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е формирана постоянна практика на касационната инстанция по релевантния за спора процесуалноправен въпрос, а създадената с цитираните от касатора определения по чл. 274, ал. 3 ГПК практика е изоставена. В настоящия случай касаторът не е посочил решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, в които релевантният процесуалноправен въпрос е решен по начин, различен от горепосочените решения на ВКС.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на горното тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 465 от 19.10.2011г. по т. дело № 619/2011г. на Апелативен съд П., Първи търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.