Определение №970 от по гр. дело №678/678 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 970
 
                                             гр.София, 24.07.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
                                                                   ЖИВА ДЕКОВА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №678 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. М. и Побир К. Г. , двамата от гр. С., против решението от 26.01.2009г., постановено по гр.д. №2886/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 02.07.2007г. по гр.д. №10361/2006г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от П. Г. М. от гр. С., чрез настойника си Н. П. М. , срещу М. Г. М. и Побир К. Г. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. Г. М. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от П. Г. М. чрез настойника си Н. П. М. , срещу М. Г. М. и Побир К. Г. иск за разваляне на сключения на 06.08.1997г. между Н/наследодателка на ищеца и ответницата/ и М. Г. М., до размера на 1/2ид.част от него договор за прехвърляне на недвижим имот, оформен в н.а. №107/97г., с който Н. А. М. е прехвърлила на М. Г. М. своя собствен апартамент в гр. С., срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Считат, че въпросът дали искът за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може да бъде предявен от законен наследник на прехвърлителя чрез настойника му, е решен от въззивния съд в противоречие с т.3 на ТР №30/81г. на ОСГК на ВС. Считат, че настойникът на поставен под пълно запрещение наследник на прехвърлителя не може да предяви иска, тъй като посочената задължителна съдебна практика сочи като изключение наследниците на прехвърлителя като легитимирани да заведат иска. Не може да се приеме твърдяното противоречие със задължителна съдебна практика, тъй като тя се отнася до легитимацията на наследника да заведе иска, а не и до процесуалното му представителство. Представителството при настойничеството е елемент от функциите на настойника. Представителството, което по закон осъществява настойникът, е установено и функционира в гражданските отношения, а така също и в представителството в исковия процес. Поставеният под пълно запрещение участва в исковия процес чрез своя законен представител – настойника, в обема на чието законно представителство се включва възможността без разрешение на съда да предявява от името на поставения под пълно запрещение всички искове независимо от техния предмет. То е процесуално недопустимо само относно строго лични процесуални действия, напр. по чл.114, ал.1 от ГПК/отм./.
В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за неправилност на въззивното решение – че не е било изяснено от съда дали не са налице противоречие в интересите на представляван и представител с оглед приложението на чл.16, ал.6 от ГПК/отм./, както и че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на ищеца, а не тези на ответниците. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали и не са представили решения на съдилищата, за да аргументират наличието на противоречива практика на съдилищата по решен от въззивния съд конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателите само са посочили това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационните жалби е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл.87, ал.3 от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС, включително по въпроса за доказателствената тежест. При иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД ищецът трябва да докаже само, че е сключил договора. Той не е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задължението си. Ответникът щом оспорва твърдението, че не е изпълнил задължението си, трябва да докаже, че е изпълнил.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.01.2009г., постановено по гр.д. №2886/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на М. Г. М. и Побир К. Г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар