О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №848/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Т.С., чрез юрисконсулт Д. М., с вх.№54434/23.07.2010 год. на Софийския градски съд, срещу определение от 21.06.2010 год. по гр.д.№3280/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, Іви брачен състав, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на настоящия жалбоподател срещу определение №35 от 28.12.2009 год. по гр.д.№9230/2009 год. на Софийския районен съд, 91 състав, с което на основание чл.411, ал.2 , т.3 и 4 във вр.с чл.47, ал.4 ГПК год. е обезсилена издадената на 14.09.2009 год. по същото дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. Д. М. и е прекратено производството по делото, поради представянето на справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника след изтичане на дадения на заявителя- „Т.” Е. срок за това, включително и допълнително продължен по негова молба на основание чл.63, ал.1 ГПК. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че съдът не следва да уведомява заявителя за продължаването на срока, както и че не е отстранена нередовността на заявлението за издаване заповед за изпълнение, защото Удостоверението на С. Дирекция на вътрешните работи- сектор „Български документи за самоличност” за постоянния и настоящ адрес на длъжника В. М. е представено от заявителя „Т.” Е. след изтичане на дадения срок.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като разпореждането, с което е продължен срокът за представянето на справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника, не му е било съобщено, поради което неправилно е прието, че в дадения срок не е отстранил нередовноста на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като навежда доводи, че въпросът дали следва да се уведомява страната за уважаването или не на молбата й за продължаването на срока по чл.63, ал.1 ГПК, е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос за уведомяването на страната за евентуалното продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК за извършване на определено процесуално действие не е обусловил правните изводи на съда, че частният жалбоподател не е представил в указания му срок, включително и в дадения му допълнителен такъв по реда на чл.63, ал.1 ГПК, адресната справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника. Теченето на срока не е свързано с евентуалното съобщение на съда за уважаване на молбата на заявителя за продължаването му. За разлика от чл.36 ГПК, отм., при който продължаването на срока, при уважаване на молбата за това, започва да тече от съобщението до страната, в нормата на чл.63, ал.2 от сега действащия ГПК по законодателен път е определен нов начален момент, от който започва да тече продължаването на срока. След като изрично е посочено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, съобщението до страната, че молбата й за продължаването му е уважена, е без значение. То не може да се отрази на началния момент, от който започва да тече новият срок, а оттам и на крайния момент на изтичането му, поради което изпращането на съобщение, че молбата за продължаване на срока е уважена, е безпредметно.
Не е налице и допълнително подържаното основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Поставеният правен въпрос е разрешен с определение №150 от 02.03.2010 год. по ч.гр.д.№109/2010 год. на ВКС, ІV Г.О. по реда на чл.274, ал.3 ГПК , поради което формира задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010 ОСГКТК. Застъпеното в него становище, че страната е длъжна сама да следи за продължаването на срока и с колко време, е в съответствие с изводите направени от Софийския градски съд в обжалваното определение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.06.2010 год. по гр.д.№3280/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, Іви брачен състав.
Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: