О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
[населено място] ,30.10.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 831 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1041 / 22.08.2012 год. на Плевенски окръжен съд , Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 717 / 2012 год. , с което е потвърдено определение от 13.07.2012 год. на Плевенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4074 / 2012 год. , с което и на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК вр. с конституционно дело № 4 / 2012 год. на Конституционен съд на Република България е спряно производството, образувано по заявление с правно основание чл.417 т.2 ГПК – издаване заповед за изпълнение на парично задължение към [фирма] срещу длъжника Д. Р. П. , основано на извлечение от счетоводни книги на заявителя и въз основа на сключен между страните договор за банков кредит , в размер на 8 426, 77 лв. главница , 389,35 лв. възнаградителна лихва и 17,42 лв. мораторна лихва. Жалбоподателят излага съображения за неприложимост на чл.229 ал.1 т.6 от ГПК в заповедното производство , във връзка с което е формулирал и процесуалноправния си въпрос в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК . В частната жалба се излагат и съображения, че спирането по чл.229 ал.1 т.6 от ГПК следва да се прилага в съчетание с конституционната норма на чл.150 ал.2 от Конституцията – в случаите когато състав на ВКС е оспорил конституционосъобразността на приложим по делото закон . В този смисъл жалбоподателят , с оглед образуване конституционно дело № 4 / 2012 год. по искане на О. на Република България , намира спирането недопустимо .
Ответната страна – Д. Р. П. не е взела становище по касационната частна жалба .
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна , обуславяща към момента на подаването й правен интерес от обжалването и насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , като въззивното определение е от кръга на обжалваемите , съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .
Жалбата е недопустима , на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК , предвид цената на всяка от заявените по реда на заповедното производство претенции – под 10 000 лева . Оспорването на евентуална заповед за изпълнение по извлечението от сметка, на основание сключената между страните, търговска по смисъла на чл. 1 ал.1 т.7 от ТЗ , сделка предпоставя иницииране на исково производство по търговски спор – чл. 365 ал.1 т.1 ГПК, въззивното решение по което би било необжалваемо .
Касационната частна жалба е недопустима и на друго основание – отпаднал след подаването й правен интерес за жалбоподателя от обжалване на спирането , предвид следното :
Конституционно дело № 4 / 2012 год. , производството по което е обосновало постановеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд спиране , на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК , е приключило с решение № 12 / 02.10.2012 год. , обнародвано в ДВ бр. 79/ 2012 год. и съгласно чл. 14 ал.3 от Закона за Конституционния съд е влязло в сила в тридневен срок от обнародването му . С постановяването и влизането му в сила е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от атакуване на спирането, тъй като за сезирания със заявлението по чл.417 т.2 ГПК съд е възникнало задължението за служебно възобновяване на производството , а при негово бездействие защитимо право да претендира възобновяването има и самият жалбоподател, на основание чл.230 ал.1 ГПК. Отпадналият , макар след подаването на частната жалба , правен интерес от обжалването препятства произнасянето по същество по поставения , безспорно относим и значим за решаващите мотиви на въззивния съд процесуалноправен въпрос .
Водим от горното , Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на [фирма] против определение № 1041 / 22.08.2012 год. на Плевенски окръжен съд , Гражданско отделение, постановено по ч.гр.д.№ 717 / 2012 год. и прекратява производството по ч.к.д.№ 831 / 2012 година на Върховен касационен съд, второ търговско отделение .
Определението може да се обжалва с частна жалба , в едноседмичен срок от уведомяването, пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :