О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
София, 29.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 853/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. К. , гр. С., срещу въззивно решение от 10.04.2009г. по гр. дело № 108/2009г. на Ловешкия окръжен съд. Изложени са твърдения за постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС като се сочат конкретни решения, както и, че разглеждането на касационната жалба ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, неоснователно е приел съвпадение на местностите и е изградил изводите си на предположения.
Ответникът по касационната жалба ОС”З” -Ловеч, не изразява становище.
О. Л. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д. № 728/2007г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен искът на Т. П. К. срещу ОС”З” -Ловеч с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху гора от 22 дка, в землището на с. С., м.”Х”. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че искането е за възстановяване собствеността върху земеделски имот с оглед твърдението, че гората е изкоренена и в момента имотът е част от овощна градина. Ищцата основава легитимацията си като наследник на П. Х. К. ,поч.1967г., тъй като е съпруга на починалия му син С. К. , поч.1992г. Последният обаче е заявил възстановяване на имота по преписка № 15439/21.04.1992г., заедно с други лица в качеството му на наследник на П. Х. К. и с решение №35/1999г. на ПК собствеността на имотите – общо 81,800 дка в м.”О”, е възстановена с план за земеразделяне. Претендираният от ищцата имот от 22 дка в настоящото производство е част от заявения по цитираната преписка, за който има решение на ПК.
Не е налице нито едно от посочените от касатора основания по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Поставените в изложението по чл.284, ал.3,т.1 въпроси се отнасят до необоснованост на съдебния акт и представляват общо основание за незаконосъобразност по чл.281, ал.3 ГПК. Последното обаче не може да е основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора.реденото с ГПК /2007г./ като факултативно, касационното обжалване на въззивните решения предполага да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждане по същество. В случая сочената от касатора необоснованост би могла единствено да послужи като основание за касиране на допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение поради неправилност, но не и като основание за допускане на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. При това положение и решенията на ВКС /ТР №2/1996г., ОСГК, Р №959/1996г. по гр.д. № 201/95г.,ІV г.о., Р по гр.д. №1903/2004г.,ВКС, ІІ г.о., Р по гр.д. № 2407/2004г., ВКС, ІІ г.о. /, на които се позовава касаторът, и които третират въпроси за правото и предмета на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и приложението на същата разпоредба, са неотносими и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.2009г. по гр. дело № 108/2009г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.