Определение №971 от по гр. дело №866/866 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 971
 
                                             гр.София, 24.07.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и девета година в състав:
 
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
                                                                   ЖИВА ДЕКОВА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №866 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Общинска охрана”Е. , гр. П., срещу решение от 24.02.2009г., постановено по гр.д. №2824/2008г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която, след като е отменено частично решението от 27.06.2008г. по гр.д. №4318/2007г. на Пловдивски районен съд, е уважен предявения от А. П. Б. /починал в хода на делото, поради което производството е продължило в лицето на законните му наследници П. А. Б. и С. А. С./ срещу „Общинска охрана”Е. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за сумата 2733,60лв., ведно със законната лихва.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата П. А. Б. и С. А. С. оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено частично първоинстанционното решение, е уважен предявения от А. П. Б. /починал в хода на делото, поради което производството е продължило в лицето на законните му наследници П. А. Б. и С. А. С./ срещу „Общинска охрана”Е. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за сумата 2733,60лв., ведно със законната лихва.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като решеният с въззивното решение въпрос може ли доказването на вредите от оставането без работа поради незаконното уволнение да се доказват с представянето на трудовата книжка, в която няма вписване за работа по трудово правоотношение за претендирания от ищеца период, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационните жалби е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл.225, ал.1 от КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС, че вредите от оставането без работа поради незаконното уволнение най-често се доказват с представянето на трудовата книжка, в която няма вписване за работа по трудово правоотношение за претендирания от ищеца период след уволнението. С това доказателствената тежест на ищеца е изпълнена, а ако работодателят твърди, че през исковия период ищецът е работил по трудово правоотношение, той следва да докаже твърденията си, съгласно чл.127, ал.1 от ГПК/отм./.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.02.2009г., постановено по гр.д. №2824/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на „Общинска охрана”ЕАД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top