О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
София, 01.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2834 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Чугунена арматура България”АД, [населено място], чрез процесуален представител адв.С.Р., срещу решение от 12.12.2012г. по в.гр.д.№87/2010г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.01.2010г. по гр.д.№261/2009г. на Окръжен съд – Търговище за отхвърляне на предявените срещу [фирма] при условията на евентуалност иск с правно основание чл.127 ЗЗД и чл.49 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез процесуалния си представител адв.Р.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от Чугунена арматура България”АД срещу [фирма] искове с правно основание чл.127, ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за сумата 35 000лв..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочи, че с въззивното решение е разрешен правен въпрос: „дали вторият съд – този, пред който е висящ следващ процес между подпомаганата и подпомагащата страна, може да проверява законосъобразността на определението за конституиране на подпомагаща страна, за да зачете последиците на чл.223 ГП /чл.179 ГПК-отм./”. По поставения въпрос касаторът счита, че няма съдебна практика, с което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по поставения от него въпрос има формирана съдебна практика, включително цитираната в посочената от него процесуална литература – решение №685 от 12.06.2000г. по гр.д.№1223/199г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че нарушението, „свързано с неправилно конституиране на трети лица, не е съществено, тъй като не може да има негативни правни последици в същия или в друг процес”, и при „бъдещ процес от значение ще бъдат действителните права и отношения на страните, а третото лице ще бъде обвързано от решението съобразно наличието на предпоставките за встъпване или привличане” и решение №229 от 27.04.2004г. по гр.д.№12/2003г. на ВКС, ТК, ІІт.о., с което е прието, че ако определението „е издадено в нарушение на чл.175 ГПК /отм./, то това не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила”. Поради това този порок не е основание за обжалване на решението. Отново се посочва, че при липсата на условия за конституиране на третото лице като подпомагаща страна „силата на решението не ще може да му се противопостави”. Въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика, че неправилността на определението за конституирането на подпомагащата страна, осуетява обвързването й от последиците по чл.223 ГПК. Поради наличието на съдебна практика по поставения въпрос, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира разноски, но не представя доказателства за направени разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2012г. по в.гр.д.№87/2010г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: