О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
гр.София, 01.08.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №313 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Х. от [населено място], срещу решение от 13.12.2010г., постановено по гр.д.№365/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.11.2007г. по гр.д.№20508/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. С. Х. срещу [фирма] иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място].
Въззивният съд е приел, че решението на Централната жилищна комисия не е предварителен договор за продажба на жилището, а представлява съгласие на орган /който не представлява предприятието/, дадено в процедура по покупко-продажба по реда на глава 6 от ППЗДС/отм./ и в него не е посочена цена. Процедурата представлява смесен гражданскоправен фактически състав, който завършва с договор по чл.87, ал.2 от Правилника. Този договор следва да бъде подписан не от представител на ответното дружество, което не е негов продавач, а от областния управител. Даже да се приеме, че е налице предварителен договор, искът би бил неоснователен като погасен по давност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 и т.3 от ГПК, сочи, че въпросът дали в случая формата на предварителния договор може да е устна и да се установява с гласни доказателства, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е разрешен при противоречива съдебна практика. Поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение и не е от значение за конкретното дело. Ищцата е поискала обявяване на решението на Централната жилищна комисия на [фирма] за продажба на апартамента, обективирано в посочения протокол на комисията, да бъде обявен за окончателен договор по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. Към така очертания в исковата молба предмет на спора, поставеният въпрос е без значение за конкретното дело.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.12.2010г., постановено по гр.д.№365/2008г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: