О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1936 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [община], чрез адвокат Д. Б., с вх.№101/07.01.2013г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №1437 от 10.12.2012 г. по т.д.№1253/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, 3 гр.състав, с което е потвърдено решение №3451/12.07.2012 г. по гр.д.№6/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма],[ЕИК] и [фирма],[ЕИК] обективно съединени искове за установяване нищожността на два договора за ипотека, сключени между банката и [фирма] за обезпечаване вземанията на банката, произтичащи от два договора за кредит, сключени с [фирма]. Исковете за нищожността на договорите за ипотека се подържат на следните евентуално подържани правни основания: 1/ – чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие при сключване на договорите; 2/- чл.26, ал.1, предл.1, ЗЗД, поради противоречие със закона; 3/ чл.26, ал.1, предл. 2, ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави; 4/-чл.26, ал.1, във вр. с чл.170, във вр. с чл.167, ал.2 ЗЗД, поради неизвестност в размера на сумата, за която се учредява ипотеката/ не е посочен размера на разноските, чието връщане ипотеката обезпечава и не е посочен ясно какъв е точният размер на лихвата/.
Правопораждащите факти за така предявените искове са следните: С договор №129 от 13.03.2007 г. [община] е продала на втория ответник [фирма] реални части, представляващи 58 стаи, ведно със съответните прилежащи части, от четириетажна сграда „Общежитие-хотел”, завършена в груб строеж, находяща се в [населено място] срещу задължението на купувача да изпълни СМР по завършване строителството на хотела и да закупи и монтира оборудването на хотелската част на сградата. В чл.5.1 от този договор се съдържа забраната за купувача в срок до изпълнение на конкурсните условия да извършва разпоредителни сделки с предмета на договора, а в чл.5.3 от същия договор правото на купувача да ипотекира имота в полза на [фирма]- клон П. за получаване на кредит е свързано с предварителното писмено съгласие на продавача за ипотекиране на имота. С договорите за ипотека, чиято нищожност е предмет на настоящите искове, материализирани в нот.акт №146, том.ІІІ, рег.№5498, нот.д.№486/2007 г., вписан на 25.07.2007 г. и нот.акт №30, том І, рег.№803, нот.д.№24/2008 г., вписан на 29.01.2008 г., купувачът [фирма] е учредил ипотеки върху закупения имот в полза на първия ответник [фирма] за обезпечаване на отпуснатите от нея кредити с главници 200 000 лв., р.п.- 160 000 лв. С влязло в сила решение е развален договорът за продажба и е постановено връщане на продадения имот в патримониума на общината.
Пазарджишкият окръжен съд е приел, че така предявените искове са неоснователни по следните съображения: по първия иск- тъй като писменото съгласие на [община] не е елемент от фактическия състав на договора за ипотека; по втория- релевираната липса на съгласие от страна на ищцовата община- продавач за сключване на договорните ипотеки е неизпълнение на договорно задължение, а не на закон; по третия- с неизпълнението от купувача ответник на това договорно задължение е засегнат частен, а не обществен интерес, при това банката не е действала недобросъвестно, поради което договорите за ипотека не противоречат на добрите нрави; по четвъртия- липсва неизвестност за обезпеченото парично вземане по смисъла на чл.170 ЗЗД, тъй като размерът на сумата, за който се учредява ипотеката е от значение, когато вземането не е парично.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, като е изложил и допълнителни съображения в тяхна подкрепа. По първия иск е приел, че не е налице основанието за нищожност на договорните ипотеки, поради липса на съгласие на общината- продавача, защото липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД означава липса на съвпадане на насрещните волеизявления на страните по договора, в случая – на несъвпадане на насрещните волеизявления по договорите за ипотеки, за каквато липса не се твърди по делото. Съдът се е мотивирал още и с факта, че посоченото в чл.10.3 от договора за продажба необходимо съгласие на продавача, не представлява и законоустановено разрешение за сключване на сделка каквото е това по смисъла на чл.26 СК, чл.4, ал.2 ЗЛС и др./. По втория иск е приел, че не е налице визираното от чл.26, ал.1, предл.1, ЗЗД основание за нищожност на договорите, поради противоречие на закона, тъй като то визира противоречие на сключените договори с императивни правила на закона, а с нормата на чл.20а ЗЗД силата на договорите се приравнява на сила на закон, но само във вътрешните отношения на страните по договора по повод неговото изпълнение. По третия иск е приел, че договорните ипотеки не накърняват добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.2, ЗЗД, защото при сключването им ответниците по делото не са действали с цел увреждане на общината. Банката е предоставила реално кредит в размер общо на 360 000 лв. по двата договора за кредит, за обезпечаване изплащането на който дружеството кредитополучател е сключило процесните договорни ипотеки. Неизпълнението на поетите от него задължения по договора за продажба е относимо към евентуални вреди от това неизпълнение, което не представлява намерение за увреждане по договорите за ипотека. По четвъртия иск- Пловдивският апелативен съд е приел, че не е налице подържаната нищожност по чл.26, ал.1, във вр с чл.170 ЗЗД, поради неизвестност в размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Главницата и лихвите са достатъчно индивидуализирани, а вземането на кредитора за разноските на основание чл.167, ал.2 във вр. с чл.174, изр.трето ЗЗД няма нужда да бъде посочено с точни цифри.
Касаторът [община] подържа основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и за необоснованост. Като основания за достъп до касация формулира следните правни въпроси: 1.”Когато се обременява с тежест- ипотека недвижим имот, за което действие, договорно е предвидено даване на писмено съгласие от трето лице, чуждо на собствеността, следва ли да се счита, че е налице противоречие на ипотечните договори с добрите нрави, ако ипотекарният кредитор е наясно с наличната забрана, и въпреки това допуска нарушаване на договорно установеното задължение от ипотекарния длъжник. Като допълнително основание за достъп до касация по този въпрос подържа това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1 т.1 ГПК с оглед твърдяно противоречие с Решение № 84 от 31.07.2008 г. по т.д.№662/2008 г., І Т.О.; 2.”Когато собственикът договорно ограничава абсолютното си право на собственост и по-конкретно правото си да се разпорежда със собствеността си, като това ограничение е вписано в имотния регистър, необходимо ли е да се търси съгласие на правния субект, в полза на когото е ограничението, при извършване на действия на разпореждане с недвижимия имот. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК; 3. ”Когато собственикът договорно ограничава абсолютното си право на собственост и по-конкретно правото си да се разпорежда със собствеността си, като това ограничение е вписано в имотния регистър, вписването има ли действие по отношение на всички прани субект и това вписване и оповестяване следва ли да се счита като „закон” по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. И по този въпрос подържа допълнителния критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК; 4. „Необходимо ли е в ипотечните договори да се посочи размера на лихвите и какво се разбира под „Размер на лихвите”- посочване на точен размер или математическа формула, по която те да бъдат изчислени точно” . Отново подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] оспорва основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не е от значение за правните изводи на съда. За да отхвърли иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД за нищожност на сключените договори за ипотеки, поради накърняване на добрите нрави, Пловдивският апелативен съд е изследвал доколко при сключването и изпълнението на тези обезпечителни сделки, банката, като неучастваща страна в продажбеното правоотношение, е целяла увреждане интересите на общината. Проследявайки предмета и целите на договорите за кредит, предоставен като револвираща кредитна линия по Правилата за кредитиране на малки и средни предприятия, усвояването му съобразно разходно оправдателни документи, предвидени по българското законодателство, целевото изразходване на средствата по него, Пловдивският апелативен съд е приел, че със сключването на тези обезпечителни сделки, банката не е действала в нарушение на добрите нрави. Въз основа на тези факти съдът е направил правнозначимия извод, че договорната отговорност, породена от неизпълнение на поетото задължение от купувача по договора за покупко-продажба, да не сключва разпоредителни сделки с имота предмет на сделката, обуславя неговата отговорност по този договор, но тя не прави морално укоримо поведението на банката при сключването на договорите за банков кредит и ипотеки. Чрез така поставения въпрос касаторът фактически цели да се извърши нова оценка на правнорелевантните факти, при това съобразно неговите твърдения, като евентуалната договорна отговорност на купувача за неизпълнение на поетите от него задължения по договора за покупко-продажба, да обуслови моралното укоримо поведение у банката, като трето лице по този договор.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация-тези по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Допълнителният критерии по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивиран с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство. Чрез евентуално подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- постановяване на обжалваното решение в противоречие с решение №84 от 31.07.2009 г. по т.д.№662/2008 г. І Т.О., касаторът фактически сам отрича твърдението си за липса на практика на ВКС по поставения правен въпрос. Не е налице и евентуално подържаният допълнителен критерии по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с посоченото по-горе решение №84 от 31.07.2009 г. по т.д.№662/2008 г. І Т.О. С него ВКС се е произнесъл по въпроса, че нищожността на отделни части не влече нищожността на договора като цяло. В мотивите му евентуалната недобросъвестност на страната по договора за ипотека е обоснована със знание у тази страна за порок на учредяването на самата договорна ипотека -липсата на валидно взето решение от съдружниците в дружеството ипотекарен длъжник за учредяване на ипотека, а не с евентуалното знание у ипотекарния кредитор- банката, за неизпълнение на задължението на ипотекарния длъжник, произтичащо от друг договор, по който банката не участва.
Вторият поставен правен въпрос също не е обусловил правните изводи на съда. Чрез него касаторът цели ВКС в настоящето производство да извърши ново тълкуване на сключения между [община] и [фирма] договор за покупко-продажба, като разпростре действието му и спрямо неучастваща в него страна. При това решаващият правен извод на въззивния съд за да отхвърл иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, е обоснован и с правното значение на това допълнително съгласие, което няма силата на законоустановено разрешение за сключване на сделката. По отношение на допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е налице същата липса на мотивирането му, изложена по въпрос №1.
Третият поставен правен въпрос за действието на вписването в имотния регистър на договора за покупко-продажба, в който купувачът-собственик доброволно ограничава правото си на разпореждане, е процесуално недопустим. Довод за действието на имотния регистър не е правен във въззивното производство, поради което и липсва произнасяне по него от Пловдивския апелативен съд. Предмет на проверка в касационното производство са правните изводи на въззивния съд, затова и значимостта на формулирания от касатора правен въпрос се извежда от обстоятелството доколко той е обусловил конкретните правни изводи на този съд.
Четвъртият общо поставен правен въпрос за необходимостта в ипотечните договори да се посочи размера на лихвите, също не е обусловил конкретните правни изводи на Пловдивския апелативен съд. Той е изложил подробни съображения и фактологическа обосновка защо счита, че договорената лихва е определяема, към които конкретни доводи така поставеният въпрос е неотносим. Същото се отнася и до втората част на въпроса „какво следва да се разбира под „размер на лихвите”. Лихвите представляват цена на кредитната сделка, поради което начинът на определянето им е въпрос на договаряне.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1437 от 10.12.2012 г. по т.д.№1253/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, 3 Гр.състав, с което е потвърдено решение №3451/12.07.2012 г. по гр.д.№6/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: