4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 972
С., 24.09.2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2107/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална гимназия по древни езици и култури „К. К. философ” [населено място] представлявана от М. П. – Т. и. д. директор чрез процесуален представител адв. Л. С. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 09.01.2014 г. по гр. дело № 15035/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.06.2013г. по гр. дело № 49874/2012г. на Софийски районен съд, 68 с-в, за отмяна на заповед № 62 от 16.10.2012г. на директора на Национална гимназия по древни езици и култури „К. К. философ”, с която М. Г. Д. е уволнен дисциплинарно и същият е възстановен на длъжността заемана преди уволнението „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап”.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – счита ли се за изпълнена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, ако към уволнителната заповед има друг документ, който е доведен до знанието на работника по-рано или най-късно със самата заповед, и който конкретизира всяко едно от извършените нарушения, датата на тяхното извършване и доказателствата, които ги установяват; поставените в социалната мрежа Ф. общодостъпни и общоизвестни ли са на неограничен брой лица и съществува ли разлика между тях и разгласяването в писмен вид на опозорителни или уронващи доверието на работодателя сведения чрез публикация в печата или в интернет пространството. Жалбоподателят представя съдебни решения на Върховен касационен съд по приложението на чл. 195 КТ постановени по реда на чл. 290 ГПК, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът М. Г. Д. чрез адвокат -пълномощник С. П., Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че поставения правен въпрос по приложението на чл. 195 КТ с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителна съдебна практика на ВКС. Изложени са й съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос относно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение по чл. 195 КТ и възможността да препраща към друг документ, щом той е станал достояние на работника или служителя има отношение към предмета на делото, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателя.
По поставения правен въпрос е установена съдебна практика на ВКС със задължителен характер, според която дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник или служител. Мотивирането на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказаното лице за защита в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговора на чл. 195, ал. 1 КТ. В този смисъл решения по гр. дело № 264/2009г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 1208/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1579/2011г., трето г. о., ВКС, както и представените от жалбоподателя решения по гр. дело № 465/2009г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 40/2010 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1000/2010г., четвърто г. о., ВКС – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Съдът е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като е приел, че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца не съдържа реквизитите на чл. 195, ал. 1 КТ – липсва индивидуализиране на дисциплинарните нарушения като конкретни деяния на ищеца със съответните обективни и субективни признаци – не става ясно, кой преподавател е оклеветен, кога и как; как е огласена лична кореспонденция и на кого; престижът на кои преподаватели е уронен, кога, как и по какъв начин; не са посочени датите, на които са извършени вменените на ищеца нарушения, употребени са обобщени изрази, оценки и квалификации за поведение в разрез с професионалната етика, без да са посочени деянията на ищеца, въз основа на които са направени тези оценки.
В заповедта няма изрично позоваване на друг документ и не препраща към документ, в който да се съдържат конкретните дисциплинарни нарушения на ищеца. В този смисъл посочената съдебна практика от жалбоподателя се явява ирелевантна към решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете, което изключва приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението втори въпрос има отношение към доказването на дисциплинарните нарушения, които се твърди да са извършени от ищеца. С обжалваното решение заповедта е отменена за допуснати нарушения в процедурата по провеждане на дисциплинарното производство за нарушения по чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 193 КТ. Съдът не е стигнал до разглеждане на спора по същество и обсъждане на представените по делото доказателства, поради което въпросът не подлежи на обсъждане и в настоящето производство.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал й на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но само по отношение на втория правен въпрос, който, както се посочи, не е бил предмет на обсъждане с обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение по представен списък за разноски и платежно нареждане за изплатената сума.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.01.2014 г. по гр. дело № 15035/2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Национална гимназия по древни езици и култури „К. К. философ” [населено място] да заплати на М. Г. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ