О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
София, 28.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 811 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. П. Д. и Ц. Д. Д. срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, постановено на 28.04.2011г. по гр.д.№102/2011г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса налице ли са предпоставките за възстановяване на собствеността на наследниците на братя Н. в противоречие с указанията,дадени в ТР №6/10.05.2006г. по тълк.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационна жалба П. Б. Н. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 28.04.2011г. по гр.д.№102/2011г. Ямболският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено,че на наследниците на П. А. Н. и А. А. Н.,между които и П. Б. Н.,са собственици на селскостопанска сграда с идентификатор №* със застроена площ 38кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор №* със застроена площ от 37кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор №* със застроена площ 222кв.м.,построени в поземлен имот с идентификатор №* с площ 25734 кв.м., находящ се в землището на [населено място],осъдени са В. П. Д. и Ц. Д. Д. да предадат владението на П. Б. Н. и са отменени н.а.№*/16.05.2008г.,том *,рег.№*,н.д.№*/2008г. на нотариус №452 на НК с район на действие РС-Елхово и н.а.№*/18.03.2009г.,том *,рег.№*,н.д.№*/2009г.
Прието е,че П. Б. Н. е наследник по закон на П. А. Н.,като по реда на чл.2,ал.6 ЗОСОИ с решение №173/23.03.2000г. на Ямболския окръжен съд по гр.д.№482/1999г. на наследниците на братя П. и А. А. Н. е възстановена собствеността върху имот,който е отчужден по реда на ЗНЧИМП. С решение №20/28.09.2001г. на ПК-Е.,постановено въз основа на влязлото в сила съдебно решение,на наследниците на братя Н. е предоставено правото върху земи по чл.19 ЗСПЗЗ,вкл. и представляващия понастоящем имот с идентификатор *,като постройките в този имот са били изградени без законово основание. Последното обстоятелство е прието и за ирелевантно в хипотезата на чл.2,ал.6 ЗОСОИ.
Прието е също така,че част от сградите са построени след 1991г. и че за сградите няма разрешение за строеж с оглед заключението на изслушаната по делото експертиза. С оглед на това е прието,че по реда на чл.2,ал.6 ЗОСОИ правото на собственост е възстановено независимо,че върху имота са извършени строежи,ако те са без законово основание и след 25.02.1992г.-в тази хипотеза според въззивния съд собствеността се възстановява реално,а отношенията между собственика и строителя се уреждат съгласно чл.73 и 74 ЗС.
Прието е,че правото на собственост е предоставено по реда на чл.25,ал.3 ППЗСПЗЗ върху терен по чл.19 ЗСПЗЗ,което сочи че наследниците на П. и А. Н. са собственици на имота и ищецът П. Б. Н. може да претендира предаване на владението.
Прието е,че приложение следва да намери разпоредбата на чл.92 ЗС, съгласно която собственикът на терена е собственик и на постройките върху него,които не са изградени при надлежно учредено право на суперфиция.
За неоснователно е прието възражеието,че не са налице предпоставки за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Прието е,че строителството е извършено без законоустановени строителни книжа,а част от сградите са строени след 1992г.
Възражението на ответниците,че са придобили сградите по давност е прието за неоснователно-прието е,че не установено сградите да са били строени и владени от кооперативни организации,нито да са придобити по давност от ответниците,тъй като владението на ответниците е било оспорвано-П. Н. е афиширал собствеността си върху имота в периода 2002-2007г.
Поставя се въпросът за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗОСОИ върху застроен имот, като касаторите поддържат,че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС-указанията по приложението на материалния закон,дадени в ТР №6/2006г. В това тълкувателно решение обаче е разглеждана съвършено различна хипотеза на възстановяване на право на собственост върху имоти,отчуждени или отнети не по установения законов ред,каквато в случая не е налице /имотът е бил отнет от братя Н. по установения в ЗНЧИМП ред/. Освен това изрично в т.1 на ТР №6/2006г. е установен възприетия при възстановяване правото на собственост по реда на ЗОСОИ принцип,че когато строежът е незаконен се прилага чл.2,ал.6 ЗОСОИ,какъвто е и изводът на въззивния съд в обжалваното решение,като не може да се приеме,че търпимият строеж е законен по смисъла на ЗВСОНИ и ЗОСОИ.
Не е налице разрешаване на поставения с изложението въпрос в противоречие с практиката на ВКС,с оглед на което настоящият състав приема,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 28.04.2011г. по гр.д.№102/2011г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: