ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 972
София, 08. август 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Димитрова
Мими Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1672 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 21.06.2011 г. по гр.д. № 2703/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 15.10.2008 г. по гр.д. № 2858/2006, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване извършването на тормоз и подбуждането към дискриминация.
Недоволни от решението са касаторите В. С. Ч., Й. С. П., К. А. К., К. М. Л., К. Г. Б. и П. С. Ж., представлявани от адв. М. И. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на враждебната политическа реч срещу етнически малцинства за упражняването на тормоз и подбуждането към дискриминация, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. Н. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в процесния период ответникът е изказвал публично свои становища по проблеми, свързани с интегрирането на ромската общност в обществото, но с тези свои изявления той нито е упражнил тормоз, нито е подбуждал към дискриминация по отношение на тази общност или на нейни представители. Дори поведението на ответника да е нежелано от гледна точна на отделни представители на ромската общност, то от събраните доказателства не се установява то да е имало за цел и още по-малко за резултат накърняване на нечие достойнство или създаването на враждебна или застрашителна среда.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но не се разрешава противоречиво от съдилищата (в представеното решение на Софийския районен съд е прието, че целта, с която са направени изказванията е доказана). Повдигнатият въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил правното значение на отделните поведенчески актове и правното значение на преследваната с това поведение цел (доколкото е установена по делото) и годността на това поведение да предизвика настъпването на целения противоправен резултат. По делото не са събрани доказателства ответникът пряко и умишлено да е насърчавал, да е давал указания, да е оказвал натиск или склонявал към извършване на дискриминация и още по-малко да е в състояние на повлияе някому в такава желана от него посока.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 21.06.2011 г. по гр.д. № 2703/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.