О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 2020 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат И. К., с вх.№5143/19.12.2012 г.на Габровския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.12.2012 г., срещу Решение №336 от 30.10.2012 г. по в.гр.д.№304/2012 г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №256 от 25.05.2010 г. по гр.д.№93/2010 г. на Габровския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на касатора за сумата 11 691.23 евро, ведно с лихвата за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-31.08.2009 г., представляваща частично вземане по запис на заповед, издаден в полза на касатора общо за сумата от 13 627.80 евро, въз основа на който и на основание чл.417, т.9 ГПК в полза на касатора за частта от 11 691.23 евро е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1957 от 02.09.2009 г. по ч.гр.д.№1609/2009 г. на Габровския районен съд, ведно със законната лихва, начиная от 31.08.2009 г. Габровският окръжен съд, след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, е възприел изводите на районния съд, че издадените от лизингополучателя, ответник по делото, пет броя записи на заповед обезпечават заплащането на дължимите лизингови вноски за всяка година от сключения между страните договор за финансов лизинг за срок от 60 месеца. Съдът изрично се е позовал на Приложение 2-Обезпечение към договора за финансов лизинг, в което е посочено, че записите на заповед са за всяка година от срока на лизинга и се връщат на лизингополучателя в края на всяка година след заплащане на всички дължими вноски. Приел е още, че процесният запис на заповед от 04.09.2008 г., с падеж 01.10.2008 г.,е предназначен да обезпечава единствено изискуемата към тази дата първоначална/авансова/вноска по договора за лизинг, която е заплатена от ответника ЕТ И. В.” на доставчика на лизингования багер-товарач.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с обсъждане и кредитиране на събраните по делото доказателства, както и разпределението на тежестта на доказване на изгодните за страната факти. Подържа, че съгласно т.5.1 от Общите условия за финансов лизинг предвидените обезпечения, включително и по Приложение №2 към договора за лизинг, обезпечават всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя, поради което неправилно решаващият съд е приел, че процесният запис на заповед е предназначен да обезпечи изплащането само на авансовата вноска. Формулира следните правни въпроси:1/ „Ако длъжникът е издал няколко записа на заповед в полза на кредитора, за общата сума, която дължи по сделката, всеки от записите на заповед гарантира плащане само на вземанията, произтичащи от договора за годината, за която е бил издаден съответния запис на заповед, или отделните записи на заповед обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора, при условие, че вземанията по предявените записи на заповед са с настъпил падеж?; 2/Запис на заповед, издаден с цел обезпечаване изпълнението на каузално правоотношение, обезпечава изпълнението само на вземания, които са станали изискуеми в определен срок след датата на падежа му или до падежа му, или менителничният ефект може да бъде използван при образуване на заповедното производство за установяване и събиране на всички вземания по каузалната сделка, които са станали изискуеми към датата на образуване на заповедното производство и при настъпила изискуемост на вземането по ценната книга?” Спрямо тях подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът по тях не е правно, а фактологически обоснован. Обхватът на обезпечителното предназначение на издадените записи на заповед зависи от конкретните уговорки на страните по каузалното правоотношение- а имено от тези по сключения договор за финансов лизинг. От тяхната конкретна воля зависи дали обезпечителната функция на записите на заповед ще се разпростре само върху задълженията, възникнали през определен период от каузалното правоотношение, или са предназначени да обезпечават всички задължения, произтичащи от каузалната сделка. Така формулираните правни въпроси са насочени към ново тълкуване и преценка на събраните по делото доказателства, с оглед извършване проверка на правилността на обжалваното решение, която не може да се осъществи във фазата по чл.288 ГПК.
Не са налице и подържаните от касатора допълнителни критерии за достъп до касация- тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Представените две окончателни решения на Русенския окръжен съд, не доказват противоречива съдебна практика, защото между тях и обжалваното въззивно решение липсва пълна идентичност. Действително, че с тях е прието, че издадените записи на заповед обезпечават всички вземания по договора за лизинг, но този извод е направен след тълкуване на Общите условия на договора за лизинг на друг лизингодател „Х.-А.-А.-А.”,[ЕИК]. Служебно известна е на настоящия състав практика на Русенския окръжен и районен съд, с която е прието точно обратното, а именно, че съгласно Приложение 02 към лизинговия договор записите на заповед обезпечават изплащането на лизинговите вноски за всяка година от срока на лизинга, но не и на задълженията, следващи по време падежа на менителничния ефект/вж.решение №109 от 17.04.2012 г. по в.т.д.№73/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2311/16.12.2011 г. по т.д.№666/2011 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.422 ГПК.
Подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №336 от 30.10.2012 г. по в.гр.д.№304/2012 г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение №256 от 25.05.2010 г. по гр.д.№93/2010 г. на Габровския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца за сумата 11 691.23 евро, ведно със законната лихва, начиная от 31.08.2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: