1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
гр.София, 18.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2099/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 62 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 1481/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Радневски районен съд по гр.д.№ 322/ 2016 г. и по този начин са уважени предявените от Д. И. К. – Д. против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЧР-03-110/ 26.04.2016 г., издадена от изпълнителния директор на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт – вътрешна информация и комуникации” в отдел „Секретариат и комуникации” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 26.04.2016 г. – 26.10.2016 в размер 12 863,73 лв със законната лихва от 23.06.2016 г.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички направени от страните доводи, свързани с приложението на чл.189 КТ, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо. Релевира също материалноправните въпроси за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното нарушение и приложението на чл.189 КТ относно критериите за определяне на дисциплинарно наказание, както и следва ли задължително да е налице пряк умисъл при увреждане на доброто име на работодателя, за да се счете извършеното нарушение за тежко. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, евентуално – че те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Д. К. – Д. оспорва жалбата като поддържа, че няма основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Счита, че поставените въпроси са бланкетни, тъй като жалбоподателят не сочи към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Според нея въпросите не се различават от доводите на касатора за неправилност на съдебния акт. Въпросът, свързан с необходимостта от умисъл, за да бъде квалифицирано нарушението като тежко, счита за необуславящ, тъй като въззивният съд не е изложил такива мотиви. Поддържа, че по приложението на чл.189 КТ има утвърдена съдебна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението му.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд, след като е изложил собствени фактически и правни съображения, е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор в [фирма], заемала е длъжността „експерт вътрешна информация и комуникации, а към април 2006 г. е ръководела отдел „Секретариат и комуникации”. На 24.11.2015 г. в телефонен разговор с журналиста Х. Х. от А. „М.” научила за открита ценна археологическа находка на обект на територията на [фирма]. На същата дата в електронното издание на А. „М.” било излъчено съобщение за това събитие. В длъжностните задължения на ищцата било да контролира изготвяне на проект за прессъобщение за находката, като тя изпратила лице от отдела да направи фотоснимки на откритото. Преди да съгласува проекта за съобщение с изпълнителния директор на [фирма], около 13,30 на 25.11.2015 г., ищцата наредила да се изпратят на журналиста Х. 4 броя от изготвените от служители на дружеството снимки, които веднага били публикувани. До всички останали медии снимки били изпратени заедно с прессъобщението, което било одобрено от изпълнителния директор същия ден около 16,00 часа. Впоследствие до ръководителя на [фирма] било изпратено писмо от кореспондент на Б. (която агенция била в договорни отношения с [фирма]) съдържащо оплакване, че информация, която Б. по правило би трябвало да разпространи, първо е изнесена в други медии, което е окачествено като сериозен проблем. Изпълнителният директор изискал обяснения за случилото се от служителите в отдел „Секретариат и комуникации” и след като получил такива, издал заповед за дисциплинарно уволнение на ищцата заради извършени нарушения на трудовата дисциплина – допусната неравнопоставеност на медийните партньори на дружеството, като фотоснимки на находката са изпратени само на един от тях и то преди проектът за прессъобщение да е бил одобрен. При тези факти от правна страна съдът извел, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина, водещо до уронване на доброто име на предприятието, тъй като в резултат на действията на ищцата медиите са поставени в неравностойно положение. Деянието е извършено виновно, защото ищцата е могла да предположи, че журналистът, на когото снимките са изпратени приоритетно, може да ги публикува преди останалите медии. Това нарушение обаче съдът счел за недостатъчно тежко, за да обуслови налагането на най-сериозното дисциплинарно наказание. От всички медии, до които съобщението е изпратено, оплакване до работодателя е постъпило единствено от Б. и то касае обстоятелството, че други медии са съобщили за събитието преди Б.. Оплакването не касае предоставянето на снимковия материал на журналиста Х., а разпространяването на самата новина, за което действие ищцата не може да бъде държана отговорна. Освен това от съставяните за ищцата карти за индивидуална оценка е видно, че тя е работила в ответното дружество без забележки, получавала е само високи оценки и няма наложени дисциплинарни наказания. Единствено картата за последното тримесечие на 2015 г. обективира ниски оценки за работата й, но съдът приел, че тя е съставена тенденциозно, тъй като не е подкрепена с други доказателства, а и защото в края на 2015 г. на ищцата са наложени две дисциплинарни наказания за различни нарушения, но заповедите за налагането им са отменени с влезли в сила решения. Съдът посочил, че взема предвид и формата на вината на нарушението, която не е пряк умисъл за увреждане на доброто име на работодателя и стигнал до извод, че наложеното най-тежко наказание е незаконосъобразно, тъй като не съответства на тежестта на нарушението.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички направени от страните доводи, свързани с приложението на чл.189 КТ, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, не обуславя обжалваното решение. Съдът не е посочил в акта си, че не дължи обсъждане на доводите и възраженията на страните, нито фактически е достигнал до такъв резултат. Доводите и възраженията на касатора относно тежестта на нарушението, направени във въззивната жалба, са обсъдени, а правилността на резултата от тази дейност на съда е въпрос по същество и няма отношение към наличието на основания за селектиране на жалбата като подлежаща на касационно разглеждане.
Необуславящ е и материалноправният въпрос следва ли задължително да е налице пряк умисъл при увреждане на доброто име на работодателя, за да се счете нарушението за тежко. Въззивният съд не е посочил в акта си, че небрежността при извършване на нарушението изключва възможността за налагане на най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание. Той е посочил, че взема предвид липсата на умисъл като смекчаващо отговорността обстоятелство, а не че при липса на умисъл дисциплинарно уволнение не може да бъде законно извършено.
Обуславящ е единствено материалноправният въпрос за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното нарушение и приложението на чл.189 КТ относно критериите за определяне на дисциплинарно наказание. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдебната практика, която касаторът представя, не дава на този въпрос отговор, който е различен в сравнение с изводите в обжалваното решение. При разрешаването му съдът по същество е съобразил, че преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение” следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. От значение са характерът на изпълняваната работа, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението (срв. решение № 112/ 07.05.2015 г. по гр.д.№ 5348/ 2014 г., III г.о., ВКС и цитираната в него предходна практика). Тези обстоятелства са съобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, като са отчетени малката значимост на неизпълненото задължение, липсата на вредни последици за работодателя и субективното отношение на работника. Дали крайната преценка на съда е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се обсъжда, но при извършването й съдът не се е отклонил от установената обвързваща практика по прилагането на чл.189 КТ. Наличието на такава практика изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК е налице само когато по поставения въпрос няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, а никоя от тези хипотези не е налице в случая.
По изложените съображения не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 62 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 1481/ 2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на Д. И. К. – Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: