О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
София, 29 декември 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 60010 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 122 от 26.11.2015 година по гр.д. № 268/2015 година на Бургаски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 538 ТЗ вр. с чл. 462 ТЗ, предявен по реда на чл. 422 ГПК от [фирма], [населено място] против Т. Р. Д. от [населено място] за сумата 35000 евро. В решението е прието за установено, че на 20.12.2013 г. ответницата Т. Д., в качеството си на управител и представляващ [фирма] със седалище в [населено място] е издала запис на заповед, с който от името и за сметка на представляваното дружество се е задължила неотменимо, безусловно и без протест да заплати на ответното дружество [фирма], [населено място] сумата 35000 евро на падеж 31.12.2013 г. Записът на заповед е бил подписан и от поръчител П. Я. П. (осъдена да заплати същата сума с влязло в сила в тази му част първоинстанционно решение по гр.д. № 273/2014 г. на Бургаски окръжен съд). Между двете дружества са съществували търговски отношения по договор от 27.11.2013 г., съгласно който ищецът като хотелиер е следвало да предоставя хотелската база в комплекс „С.”, [населено място] за организирани от туроператора [фирма] групи туристи по цени и при условия, уточнени в приложение към договора. Било е уговорено, че туроператора ще внесе гаранционен депозит в размер на 50000 евро, от които 15000 евро, платими в десетдневен срок от подписване на договора (което задължение е било изпълнено) и 35000 евро в срок до 31.12.2013 г., като за обезпечаване на задължението за внасяне на пълния размер на гаранционния депозит в уговорения срок, туроператорът ще издаде в полза на хотелиера запис на заповед. На 19.12.2013 г., в търговския регистър е била вписана промяна в управление на дружеството туроператор – ответницата Т. Д. е била заличена като управител и като такава е бил вписана П. Я. П.. Преди вписването на това обстоятелство, на 15.12.2013 г. общото събрание на съдружниците на дружеството туроператор „Х. БГ Т.” е взело решение досегашният управител на дружеството Т. Д. да подпише запис на заповед за обезпечаване на гаранционния депозит от 35000 евро, което е било сторено на 20.12.2013 г., а на 21.12.2013 г. общото събрание на съдружниците е взело решение новият управител П. Я. П. изрично писмено да потвърди действия на предходния управител за подписване записа на заповед, с който дружеството неотменимо, безусловно и без протест се задължава да заплати сумата 35000 евро в полза на ответника [фирма]. Сумата по записа на заповед не е била изплатена, поради което ищцовото дружество с писмо от 04.03.2014 г. е уведомило дружество „Х. БГ Т.” за прекратяване на договора поради невнасяне на пълния размер на депотиза. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което принудително изпълнение е било спряно с определение на Бургаски районен съд от 14.05.2014 г. При така установените факти въззивният съд е приел, че искът спрямо ответницата Т. Д. е неоснователен, тъй като при подписване на записа на заповед тя не се е задължила лично, а като управител на дружество Х. БГ Т.” О.; че макар и към датата на подписване на менителничния ефект ответницата да не е имала качеството на управител, то действията са извършени по решение на общото събрание на съдружниците в дружество [фирма], т.е. с изрично съгласие на търговеца във връзка със съществуващите каузални правоотношения с дружеството ищец, към което ответницата в качеството си физическо лице няма задължения.
В касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е съдът да изследва възникването на вземането по менителничния ефект във връзка с каузалните правоотношения при липса на възражение за недължимост на сумата от ответника е разрешен в противоречие с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. ОСГТК ВКС; че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 462 ТЗ (решение № 13 от 06.04.2011 г. по т.д. № 333/2010 г. І т.о. ВКС и решение № 231 от 17.03.2003 г. по гр.д. № 898/2003 г. ІІ г.о. ВКС) е разрешен и въпросът относно личното задължаване на подписалият менителничния ефект без представителна власт. Поддържа се, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото са и въпросите каква е формата за упълномощаване от юридическо лице за издаване на менителнични ефекти и може ли пълномощникът да се легитимира валидно като управител без да е такъв.
Ответникът по касационната жалба Т. Р. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Д. за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно която при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, не е основателен. Въззивният съд е изследвал възникването и съществуването на каузалното правоотношение по договора от 27.11.2013 г. именно във връзка с въведените от ответницата Т. Д. възражения в отговора на исковата молба от 12.08.2014 г., че задължението по менителничния ефект не е възникнало лично спрямо нея, а във връзка с каузалните отношения на представляваното от нея дружество туроператор.
Неоснователен е и доводът за противоречие между въззивното решение с изводите, формирани в решение № 13 от 06.04.2011 г. по т.д. № 333/2010 г. І т.о. ВКС и решение № 231 от 17.03.2003 г. по гр.д. № 898/2003 г. ІІ г.о. ВКС по въпроса относно личното задължаване на подписалият менителничния ефект без представителна власт. В пълно съответствие с посочените съдебни актове по приложението на чл. 462 ТЗ вр. с чл. 537 ТЗ, съгласно които подписалият менителничния ефект без изрично упълномощаване за поемане на задължения от името и за сметка на търговеца се задължава лично, въззивният съд е приел, че ответницата е била изрично упълномощена от общото събрание на съдружниците в [фирма] да подпише запис на заповед за обезпечаване на гаранционния депозит от 35000 евро от името и за сметка на дружеството.
Въпросът каква е формата за упълномощаване от юридическо лице за издаване на менителнични ефекти не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В съответствие с установената съдебна практика (решение № 13 от 06.04.2011 г. по т.д. № 333/2010 г. І т.о. ВКС), съгласно която, за да възникне обвързване на представлявания с ефекта, съответно задължаването му по него, упълномощаването следва да е в писмена форма предвид формата за съществуване на самия ефект (чл. 37 ЗЗД), въззивният съд е приел, че ответницата е била валидно упълномощена с обективираното писмено решение от 15.12.2013 г. на общото събрание на съдружниците на дружеството туроператор [фирма]. При наличие на изрично упълномощаване на подписалия записа на заповед въпросът може ли пълномощникът да се легитимира валидно като управител без да е такъв е без правно значение – обстоятелството, че ответницата е подписала менителничния ефект ден след вписване на промените в търговския регистър, но овластена за това преди подписване на ефекта и вписване на промените, не влияе върху правното и положение на представител, който извършва правни действия от името и за сметка на представлявания.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 26.11.2015 година по гр.д. № 268/2015 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: