3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
С., 30.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 761/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1383 от 29.06. 2012 г. по ч.гр.д. № 2374/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 890 от 17.04.2012 г. по ч.гр.д. № 502/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата [фирма] – [населено място] за отмяна на обезпечението на бъдещ иск за парични вземания въз основа на предварителен договор за продажба на недвижим имот, допуснато по молба на С. А. Рубатан – от И. срещу И. Х. И. – ЕТ с фирма ”И. Х. Ромекс” – [населено място], чрез налагане на възбрана върху апартамент №9, находящ се в [населено място], подробно описан. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, като счита, че е активно легитимиран, като заинтересована страна, да подаде частна жалба, която въззивният съд неправилно не е разгледал, излага съображения за правния си интерес, както и за нарушаване на правилата за налагане на възбрана върху имот, който вече не е на длъжника, а негов, с която възбрана се засяга правото му на собственост, което не може да защити по друг ред освен избрания. В Приложение към частна касационна жалба сочи решените правни въпроси: легитимирано ли е трето за обезпечителния процес лице да иска отмяна на обезпечението по чл. 402 ал. 1 ГПК, допустимо ли е това искане, кой е заинтересована страна по см. на чл. 401 ал. 1 ГПК и може ли това да е лице, различно от взискателя и длъжника, по които въпроси поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Сочи практика на ВКС и на други различни по степен съдилища.
Ответниците по частната жалба С. А. Рубатан – от И., съдебен адрес в РБ: [населено място], [улица], офис 1Т и И. Х. И. – ЕТ с фирма ”И. Х. Ромекс” – [населено място] не излагат становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 б. ”а” ГПК, тъй като е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определе – ние, с което е оставена без разглеждане подадена частна жалба.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е оставена без разглеждане молбата [фирма] – [населено място] за отмяна на обезпечението на бъдещ иск на С. А. Рубатан – от И. срещу И. Х. И. – ЕТ с фирма ”И. Х. Ромекс” – [населено място] за парични суми, претендирани въз основа на предварителен договор, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Изложени са съображения, че жалбоподателят е трето за обезпечителния процес лице и молбата му по чл. 402 ГПК е недопустима, като само участниците в гражданското производство могат да предприемат процесуални действия и да сезират съда с процесуални искания, каквито права нямат третите лица, които не са участници в процеса и са чужди на материалното и процесуалното правоотношение. Съдът е посочил е, че терминът ”заинтересована страна” в чл. 402 ГПК, е употребен, за да се разграничи активната легитимация (която принадлежи само на ответника), от тази по чл. 398 ГПК (която принадлежи и на двете страни), и че и от граматическото му тълкуване следва, че “заинтересована страна” предполага да е страна във висящия процес (исков или обезпечителен), чието право е накърнено, поради което има интерес от обжалване.
Изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси се свеждат до въпроса: легитимирано ли е трето за обезпечителния процес лице да иска по чл. 402 ал. 1 ГПК отмяна на обезпечение, допуснато между други страни и има ли качеството “заинтересована страна”, който въпрос е релевантен за делото, тъй като обуславя възможността първоинстанционният съд да се произнесе по молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на обезпечението по чл. 401 ал. 1 ГПК, допуснато между други страни, чрез възбрана върху имота, обещан за продажба със сключения между тях предварителен договор. Жалбоподателят не доказва този въпрос да се решава противоречиво от съдилищата – Опр. № 365/30.10.2008 г. по ч.гр.д.№ 1254/2008 г. на ВКС, V ГО не се отнася за молба за отмяна на обезпечение, подадена от трето лице, а останалите посочени определения на различни окръжни и апелативни съдилища, не са влезли в законна сила.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за отмяна на обезпечение по чл. 402 ал. 1 ГПК е създадена съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че трето на обезпечителното производство лице, не е легитимирано да иска отмяна на обезпечението – Опр. № 761/02.11.2010 г. по ч.т.д.№ 636/2010 г. на ІІ т.о., Опр.№ 648/22.11. 2011 г. по ч.гр.д.№ 577/2011 г. на ІІІ г.о., Опр.№ 688/01.09.2011 г. по ч.т.д.№ 279/2011 г. на ІІ т.о., Опр.№126/10.03.2009 г. по ч.т.д.№ 56/2009 г. на І т.о. и др. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1383 от 29.06.2012 г. по ч.гр.д. № 2374/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: