О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
София, 31.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 835 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. К. М. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д.№496/2010г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали ако за разделяне на едно помещение на две самостоятелни жилища са необходими преустройства,които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на жилището,свързани с промени в предназначението на отделни негови помещения,премахване и изграждане на стени,прокарване на електро и В и К инсталации,да изисква значителни технически трудности и специални умения и необходимите преустройства надвишават 10% от стойността на жилището,то тези преустройства са значителни по смисъла на чл.203,ал.2 ЗУТ; по въпроса дали ако при разделянето на едно жилище конкретните видови СМР засягат използването на кухненските и мокрите помещения,се създава значително неудобство в хигиенно и битово отношение и дали това неудобство е по-голямо от обикновеното,както и по въпроса дали в мотивите към решението съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и да се мотивира защо приема преустройствата за обособяване на самостоятелни обекти при делбата за незначителни,а неудобствата, свързани с тях за по-малки от обикновените и следва ли съдът сам да направи тези изводи или те са обект на преценка на съдебна експертиза.
Ответникът по касационна жалба М. Е. М. не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 01.04.2011г. по гр.д.№496/2010г. Софийският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е съставил и обявил за окончателен разделителен протокол за обособяване на два дяла от допуснатия до делба имот със стойност 39300лв. за дял І и стойност 35040лв. за дял ІІ.
Прието е въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и изработен одобрен инвестиционен проект,че допуснатият до делба имот е реално поделяем. Въз основа на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 07.12.2010г. е прието,че общо СМР, които следва да се изпълнят за разделяне на процесния имот са на стойност 8070лв.
Прието е,че в дял І следва да се извърши направа на вътрешна водопроводна инсталация от полипропилен в банята,П. тръби,монтаж на сифон,направа на циментова замазка на пода на банята,фаянсова облицовка на пода,доставка и монтаж на тоалетна чиния и мивка,водомер, ел.бойлер,смесителна батерия за мивка,отделяне на етажното ел.табло. При разделянето се оформя още една входна врата,премахват се две носещи стени и част от ограждащата стена на килера. Следва да се изгради една допълнителна стена с дебелина 25см. и дължина 325см.,която ще разделя двете жилища. Предвижда се зазиждане на вратата към югоизточния балкон. Западната стая в дял І се обособява като кухня с място за хранене. Предвижданите незначителни промени е прието,че не налагат изменение в конструкцията или фасадата на сградата. Прието е,че продължаването на наличната водопроводна и канализационна инсталация с оглед оформянето на кухнята на мястото на западната спалня в дял І е възможно технически да бъде изпълнено по вътрешна стена,като няма пречка канализационните тръби да преминават по подовата повърхност в банята в дял І и складовото помещение в дял ІІ като за целта е необходимо повдигане на нивото с около 5.5см.
Обособяването на баня-тоалетна в дял ІІ чрез разделяне на досегашната тоалетна с предверие в мокро помещение е изпълнимо без значителни промени.Наличието на коминен блок в стената с дебелина 25см. между кухнята-трапезария и складовото помещение в дял ІІ ще наложи изместване на мивката,което е технически осъществимо.
Съществуващият комин в настоящето складово помещение,което ще се преустрои частично във входно антре в дял І, не представлява пречка за поставяне на входна врата.
С оглед на така необходимите за разделянето на имота СМР е прието,че разделянето може да се извърши без значителни преустройства и неудобства,по-големи от обикновените,при спазване на строителните правила и норми като обемът и стойността на предвижданите преустройства са незначителни.
По поставените от касатора въпроси,касаещи преценката дали необходимото преустройство за обособяването на повече от един самостоятелни обекта от допуснатото до делба жилище в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №826/22.11.2010г. по гр.д.№257/2009г. на І ГО на ВКС е прието,че невъзможността да се ползува сградата по предназначение докато се извършва преустройството не представлява неудобство,по-голямо от обикновеното,тъй като всеки един ремонт на сградата /основен или текущ/ води до такова ограничение,като това разрешение намира приложение и при невъзможност част от помещенията да бъдат ползувани по предназначение. Прието е,че такива неудобства,по-големи от обикновените,биха били налице,ако отделните дялове са обособени по такъв начин,че се създава пречка за някои от съсобствениците да ползуват общите части на сградата или да ползуват имота по предназначението му или когато за извършване на преустройството съделителите следва да вложат значителни средства /повече от 10-15% от стойността на самия преустройван обект/. Както е прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №233/12.05.2010г. по гр.д.№1065/2009г. на ІІ ГО на ВКС,във всички случаи в преценката се включва и отчитане състоянието и стойността на имота,както и обема и стойността на необходимото преустройство и именно с оглед на това следва да бъде преценявано значението на необходимата промяна на предназначението на отделни помещения, премахването на стени,прокарването на отоплителна и водопроводна инсталация при отчитане и на техническата трудност на извършваното преустройство,необходимостта от използване на специални материали и механизация,както и на специални умения,т.е. доколко преустройството би било трудно за изпълнение. В настоящия случай изводът на съда ,че разделянето на жилището може да се извърши без значителни преустройства и без неудобства,по-големи от обикновените,е основан именно на установените в практиката на ВКС критерии. Представеното от касатора решение на Добричкия окръжен съд от 24.03.2011г. по гр.д.№870/2010г. разглежда по-усложнена хипотеза,при която се налага премахване на четири преградни зида,изграждане на няколко нови зида в жилищната част,както и два нови преградни зида в подпокривното и зимничното пространство и ново стълбище. Изводът за невъзможността да бъде извършено обособяването на самостоятелните обекти е основан на посочените по-горе критерии за значителност на преустройството и неудобствата,които то би създало,т.е. преценката и в обжалваното решение и в представеното решение на Добричкия окръжен съд е извършена при съобразяване на едни и същи критерии,с оглед на което не може да бъде споделена тезата за наличие на противоречиво разрешаване на поставените въпроси,вкл. и досежно неудобствата в хигиенно и битово отношение, които според възприетото в решение №826/22.11.2010г. на І ГО на ВКС по гр.д.№257/2009г. съпътстват всеки един ремонт и не биха могли да бъдат избегнати.
Соченото от касатора решение №309/24.02.2009г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д.№2397/2008г. разглежда хипотеза,при която вида на необходимите преустройства е съвършено различен-необходимост от изменение в основите,полагане на стоманобетон в основите,кофраж на стоманобетонови елементи,с оглед на което не може да се приеме,че същото обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса кога необходимото преустройство би било значително и би създало неудобства,по-големи от обикновените.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали в мотивите към решението съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и да се мотивира защо приема преустройствата за обособяване на самостоятелни обекти при делбата за незначителни,а неудобствата,свързани с тях за по-малки от обикновените и следва ли сам да направи тези изводи или те са обект на преценка на съдебна експертиза.
В представеното от касатора решение №75/15.09.1981г. на ОСГК на ВС по гр.д.№36/1981г. е прието,че дали разделянето на общата сграда на отделни етажи или части от етажи или разделянето на общото жилище на две или повече жилища е свързано със значителни преустройства или с неудобства,по-големи от обикновените,е въпрос,който се решава от съда при извършването на делбата,като съдът сам следва да направи този извод. Извършената от въззивния съд в обжалваното решение преценка е основана на същото правило-изводът му за възможността за поделяне е основан на суверенната му преценка на установените факти с оглед критериите на чл.39,ал.2 ЗС при съобразяване на констатациите на вещото лице по въпросите,по които са необходими специални знания.
Не е налице разрешаване на поставените от касатора въпроси в противоречие с практиката на ВКС,нито противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,поради което следва да се приеме,че не е налице поддържаното основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 01.04.2011г. по гр.д.№496/2010г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: