О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
София, 01.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2743 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Т. Х., срещу решение от 28.06.2011г., постановено по гр.д.№310/2011г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 15.10.2010г. по гр.д.№3948/2010г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Б. Б. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. Б. Г. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Б. Б. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. С обжалваното решение уволнението на служителката на основание чл.325, т.3 КТ е прието за незаконно и е отменено. Въпросът: „дали трудовият договор от 12.06.2008г., сключен с ищцата със срок за изпитване, към датата на прекратяването му – 17.12.2009г., е имал срочен характер или е бил безсрочен”, не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение, по който касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Отговорът на поставения въпрос предполага проверка правилността на изводите във въззивното решение относно това дали със сключения договор със срок за изпитване страните са уговорили бъдещия окончателен договор, за който сключват договор със срок за изпитване, да е срочен или безсрочен, респ. дали с допълнителните споразумения страните са преминали от договор със срок за изпитване към окончателен срочен договор в съответствие с изискванията на чл.68, ал.4 КТ. Дали решението е правилно не може да бъде проверявано в производството по допускане на касационно обжалване.
Съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4 правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът сочи това основание, но не се позована на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или на съдебна практика, нуждаеща се от осъвременяване. Поради това не е изпълнено и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.06.2011г., постановено по гр.д.№310/2011г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати Б. Б. Г. сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: