Р Е Ш Е Н И Е
№ 974
София, 11.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4500 /2008 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 136/09 от 23.02.3009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 577 от 24.07.2008г., постановено по гр.д. № 1193/2007г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение от 25.06.2007г. по гр.д. № 33/2007г. на РС – Своге и вместо това са отхвърлени предявените от касаторката Н. Г. Д. против “Ч” АД гр. С. искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от унищожаване на едно дърво “обикновен смърч” на възраст 35 г. чрез отрязване на клоните му в размер на 2950 лв. и за неимуществени вреди в размер на 1950 лв. за причинена скръб и притеснение от същото деяние.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и необоснованост..
Ответникът по касация “Ч” АД оспорва жалбата и моли решението, като постановено по правилно квалифициран спор, при абсолютно спазване на процесуалните правила и преди всичко на чл. 127 от ГПК /отм/ и обосновано да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответникът е възложил на фирма по договор да прочисти трасето на електропровод, от който борът на 35 години в двора на ищцата отстоял на по-малко от 1,50 м. Съдът е приел, че от действията на наетата от ответника фирма не е погинало дървото, а ищцата сама го е изкоренила след отрязване на два пъти на клоните му от фирма, с която ответника е сключил договор за извършване на просека по ЕП 20 kv и мрежи НН на територията на ТУ Своге, поради което стойността на ново дърво на същата възраст и засаждането му не съставлявала вреда за нея, а притесненията не могли да обосноват основателността на претенцията.
Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване са по приложението на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и относно това притесненията подлежат ли на репариране, съгласно чл. 51 от ЗЗД.
Предявеният иск е по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Ответникът като енергийно предприятие има право на сервитут за прокарване на въздушен електропроводи имоти – частна собственост, съгласно чл. 64, ал.1 и 2 т.2 от ЗЕ, определени с кадастралния план. В този случай закона – чл. 64, ал.3, т.2 б. “а” от ЗЕ допуска засаждане на трайни насаждения в сервитутните зони в служещия имот. Окастрените от дружеството борове обаче са отстояли на 1,5 метра от сервитутното трасе. Енергийното предприятие има право да отстранява растителността, която попада в това трасе, но не може да нанася вреди, по-големи от необходимото за поддържане на трасето. Освен общата норма на чл. 45 от ЗЗД, законодателят е предвидил отговорност на енергийното предприятие и в специалния закон – чл. 65 ал.2 от ЗЕ, съгласно който независимо от еднократното обезщетение за сервитута, който ползва, енергийното предприятие дължи и възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение. Обстоятелството, че ответното дружество е възложило дейността по поддържането на просеките на далекопроводите на друга фирма не изключва отговорността на енергийното предприятие. Тя е ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД и произтича точно от факта на възлагането на тази дейност с договор. Енергийното предприятие е длъжно да обезпечи такова изпълнение на задълженията на съконтрахента си – прекия изпълнител, което да съответства на изпълнение на неговите задължения по закон. Фирмата-изпълнител обаче не е изпълнило задълженията на титуляра на сервитутното право по чл. 15, т.6 и чл. 21 т.7 от Наредба № 16 от 9.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., изм. и доп., бр. 77 от 2.09.2008 г. да предаде изсечената дървесна маса на собственика на служещия имот, като я изнесе и складира на съгласувано с него място и да съобразява графиците на плановите дейности, свързани с експлоатацията и ремонта, със собственика на служещия имот с цел опазване на селскостопанските насаждения..
Ищцата твърди и доказва извършване на неправомерни действия от ответното дружество, изразяващи се в отсичане на 98 клона от иглолистно дърво – смърч на 35 години и 4 клона от дърво “дугласка” в съсобствения й имот в землището на с. Г., м. “П”. Дървото не може да живее с окастрени клони двукратно от двете страни, защото трябва да фотосинтезира. Затова изкореняването на останалото без клони стебло от нея не съставлява превишаване на вредите. Съдебно лесотехническата експертиза е оценила вредите в по-висок размер от претендираните, затова предявеният иск за имуществени вреди следва да се уважи изцяло до заявения размер 2950 лв.
Необосновано въззивния съд е приел, че не са доказани неимуществените вреди. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че двата бора са засадени още от бащата на ищцата, който починал, те създават естетическа нагласа у нея при посещение на вилата и са особено важен елемент атмосферата в двора. Едностранното, а след това и двустранното окастряне на клоните е създало за нея остра негативна реакция на мъка и потиснатост. Нанесената от дружеството вреда е необратимо и с трайно въздействие, защото борът, насаден от баща й /сега покойник/ е бил на 35 години. Съгласно чл. 51 от ЗЗД на репариране подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Негативните преживявания на ищцата, свързани с окастряне на двете дървета, довело до необходимост от отстраняване на едното от тях следва да се репарират със сумата 1950 лв., какъвто е и размера на тази претенция.
Сумите, определени, като обезщетение за нанесените имуществени и неимуществени вреди са дължими от датата на деликта – 01.04.22006г., съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
По изложените съображения, въззивното решение е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, което налага отмяната му. Предвид това, че не се налага събиране на нови доказателства и на основание чл. 293, ал.3 от ГПК, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като уважи предявените искове по изложените съображения. Съобразно този резултат, ответникът дължи на касаторката направените от нея деловодни разноски за всички инстанции, до доказания размер 828 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 577 от 24.07.2008г., постановено по гр.д. № 1193/2007г. на Софийски окръжен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА “Ч” АД да заплати на Н. Г. Д. ЕГН-6106226854 от гр. С., уб. “Б” № 19, ет.2 сумата 2950 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване в началото на м. април 2006 г. на дърво “обикновен смърч” на възраст 35 г., засадено в съсобствения й имот в с. Г., м.”П”, Софийска област и сумата 1950 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – негативнви емоционални преживявания, мъка и потиснатост от същото деяние, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 01.04.2006г.
ОСЪЖДА “Ч” АД да заплати на Н. Г. Д. ЕГН-6106226854 от гр. С., уб. “Б” № 19, ет.2 деловодни разноски за всички инстанции в размер на 828 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: