2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
С., 24.09. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3129/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. М. – Т. против решение № 95/11.03.2014 год. по в. гр.д. №108/2014 год. на Русенския окръжен съд , с което е потвърдено решението №2073/06.12.2013 год. на Русенския районен съд по гр.д. №4785/2013 год. Варненския районен съд в частта, в която бракът между касаторката и Б. Й. Т. е прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Правят се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което иска за развод да бъде отхвърлен.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Б. Й. Т. от [населено място] оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос : Представлява ли фактическата раздяла , продължила по- малко от година преди завеждане на делото за развод самостоятелно фактическо основание за да се приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения или в този случай съдът следва да изследва и другите факти , предпоставящи тази фактическа раздяла , за да приеме за доказано дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения . К. счита , че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото така поставения въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Така посоченото допълнително основание не е налице, доколкото поставеният въпрос е бил разрешен по задължителен начин с ППВС №10 от 03.11.1971 год. . В точка трета от Постановлението е прието , че : „Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство.Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай. В случая фактическата раздяла между страните към датата на въззивното решение е повече от година и половина и няма данни същата да е преустановена, което я определя като продължителна. В. съд е констатирал това обстоятелство и в съответствие с цитираната задължителна практика е изследвал нейното отражение върху отношенията между двамата съпрузи като е приел , че са дълбоко и непоправимо разстроени.
Доколкото не е налице визираното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и същевременно обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителна практика на ВС на РБ , касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/11.03.2014 год. по в. гр.д. №108/2014 год. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: