Определение №975 от 14.7.2011 по гр. дело №1876/1876 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 975

София, 14.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1876/2010 година.

Производство по чл. 288 ГПК.
Великотърновският окръжен съд, с въззивно решение от 5. 7. 2010 г. по гр. д. № 458/2010 г., постановено след отмяна на първоинстанционно решение на Горнооряховския районен съд по гр. д. № 1576/2009 г., е отхвърлил предявените от С. П. и Г. П. против [фирма] иск за сумата 3000 лв. обезщетение за неспазено предизвестие по договор за наем и иск за сумата 1000 лв. неустойка по същия договор за наем.
Ищците С. Д. П. и Г. Д. П., двамата от [населено място], са подали касационна жалба срещу въззивното решение, към която са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и решения на други съдилища.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от управителя С. С. Д., не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е разрешил спора на страните като се е съобразил с основанието, на което е предявен – неспазване от страна на ответника на уговорките за тримесечен срок на предизвестие за едностранно прекратяване на наемния договор и уговорената санкция за нарушаване на същото условие – неустойка от 1000 лв.- стойността на едномесечния наем. Въззивният съд е направил анализ на действителната воля на страните относно условията на наемния договор и приел, че уговорката за тримесечно предизвестие при прекратяване на договора се отнася само за първите шест месеца на договора, който период в случая е изтекъл на 18. 6. 2009 г., след като договорът за наем е сключен на 18. 12. 2008 г.. При безспорния факт, че ответникът е заявил предизвестие за прекратяване на договора на 30. 6. 2009 г., като е спазил едномесечния срок, който визира последното изречение на т. 6. 1, раздел VІ от наемния договор, съдът е приел, че ответникът е действал правомерно, не е допуснал неизпълнение на клаузите на договора и не дължи обезщетение за неизпълнение и неустойка.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като е разгледал доводи и възражение на ответника, които не са заявени от него в първоинстанционното производство по чл. 131 и чл. 143 ГПК и това е довело до противоречие на обжалваното решение с практиката на други съдилища, които са приложили забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК за допускане и разглеждане на обстоятелства и възражения, непредявени в първоинстанционното производство.
Искането е необосновано, тъй-като решаващият извод на съда за липса на неизпълнение на условията на договора от страна на ответника по иска, не е изграден въз основа на негови твърдения, възражения или доказателства, заявени и представени за първи път във въззивното производство, а само на базата на съдържанието на договора и безспорно установените действия на страните. Съдът изрично е посочил в мотивите на решението си, че посоченото от ответникът фактическо обстоятелство – отдаване на имота под наем на трето лице непосредствено след прекратяване на договора между страните, което сочи, че те не са търпели вреди от пропускане на възможността за получаване на наеми, е ирелевантно за спора, тъй-като той е основан само на твърдяното неизпълнение от ответника, а не на фактически понесени загуби от ищците. В този смисъл решението на въззивния съд по никакъв начин не е обусловено и предопределено от възражения и доводи на ответника, заявени за първи път във въззивното производство и няма основание да се счита, че въззивното решение е в противоречие с практиката на други съдилища относно преклузията по чл. 266 ГПК.

Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5. 7. 2010 г. по гр. д. № 458/2010 г. на Великотърновския окръжен съд по жалбата на С. П. и Г. П..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар