ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 975
гр. София, 02.08.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1605/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Д. от [населено място] срещу решение от 06.08.2010 год. по в.гр.д. №479/2010 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 962/2009 год. на Районен съд [населено място], в частта , с която са отхвърлени предявените А. К. Д. обективно съединени искове по чл. 344,ал.1, т.2 и т.З и чл. 224, ал.1 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -,,МРП и охрана на ски – база „Л.“ и за осъждане на „Социално – педагогически интернат/ СПИ/“Св. К. О.“ – [населено място] , [община] за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал. 1 КТ в размер на 2 318,40 лв. и по чл. 224,ал. 1 КТ в размер на 800 лв.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК/.
Касаторът моли решението да бъде отменено и се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба на „Социално – педагогически интернат/ СПИГСв. К. О.“ – [населено място] , [община] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в разпоредбата на чл. 280 ГПК.
На първо място страната следва да е формулирала правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора по делото.
На второ място касаторът следва да е посочил и обосновал поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК , както и да представи копия от влезли в сила решения ако се твърди, че посочения правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата.
В случая в представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване като правен въпрос касаторът е посочил , въпроса „Ако трудовият договор освен клаузата „определен срок“ съдържа и друга клауза / напр. заместване/, допустимо ли е последователното сключване на поредица от трудови договори с един и същ работник , чрез които на практика да се прикриват верижни срочни договори въпреки забраната на чл. 68,ал.4 КТ“ Счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Този въпрос обаче изобщо не е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и с оглед на това няма отношение към решаването на спора.
За да отхвърли исковете съдът е направил тълкуване на сключения между страните трудов договор и при преценка на другите събрани по делото доказателства и данни е приел, че същият е за заместване на работник или служител , който отсъства от работа по чл. 68,ал.1,т.З КТ .
При така възприетата правна квалификация на сключения договор, макар и заповедта, с която същият е бил прекратен да е била отменена като незаконосъобразна , съдът е отхвърлил исковете по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 ГПК, а искът с пр. осн. чл. 244 КТ е отхвърлен доколкото приетата по делото експертиза е установила, че ищецът- касатор е ползвал целия си платен годишен отпуск за претендирания период.
Следователно посочения от касатора въпрос няма отношение към постановеното по делото решение и с оглед на това същият няма
характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Последното изключва необходимостта за обсъждане на посочения от касатора критерий по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК.
Останалите доводи в изложението имат характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения, касаещи преценката на приетата по делото ССЕ и разпределението на доказателствената тежест . Тези оплаквания могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК, , в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Следователно , законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване не са изпълнени.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.08.2010 год. по в.гр.д. №479/2010 год. на Врачанския окръжен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: