4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
София, 29.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1556 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Б., против въззивното решение № 607 от 15 декември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 936 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г., с което е потвърдено решение № 644 от 29 септември 2014 г., постановено по гр.д. № 644 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г. за отхвърляне на предявените против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], искове за признаване за незаконно на уволнението на Ц., за възстановяване на предишната й работа и за присъждане на обезщетение от 4007,28 лева за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението като необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при извършения подбор необосновано на касаторката е поставена слаба оценка, при все, че през времето на работата си за дружеството от около 13 години касаторката няма нарушения на трудовото законодателство, предупреждения от прекия ръководител, няма понижени критерии за изпълнение на задачите, няма данни за несправяне с работата, не е наказвана за личностни отношения с колегите, с добри характеристични данни е и има по-висока квалификация от тази на другите две лица на същата длъжност. Предвид посочените обстоятелства се сочи незаконосъобразност на подбора, тъй като преценката при него не е реална и не почива на конкретни и обективни факти, и при непосочване на конкретни факти за качеството на работа и квалификация, по-ниски от тези на другите две лица на същата длъжност. Сочи се, че единствено от гласните доказателства се приема, че касаторката не работи добре, а другите работят по-добре, и се подчертава, че ответникът не е ангажирал ясни доказателства за законосъобразното сравняване на касаторката с останалите две длъжностни лица. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускането му на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт Р. Б., в отговор на касационната жалба поддържа доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Предвид съкращаването на една бройка за длъжността „специалист осигуряване на качеството” и извършения подбор при точно установени критерии, съдът е приел първоинстанционното решение за правилно. Не е споделено виждането на касаторката за незаконност на осъществения подбор, тъй като дори и предвид обстоятелството, че един от другите двама служители е с по-ниско от касаторката образование, но е получил по-високо оценяване, анализът на събраните по делото доказателства е довел съда до извод за ненарушаване на законовите критерии при извършване на подбора. Това заключение е основано на изчерпателната конкретизация на всеки един от отделните критерии, съдържащи се в оценъчна карта и визираните показатели за определяне степента на съответствие с необходимите критерии, както и на обективизма на преценката за качеството на работата предвид събраните гласни доказателства, според които касаторката имала съществени пропуски в работата си, а служителят с по-ниска степен на образование е с по-дълъг стаж от нея и компетенциите са му по-значими пряко съотнесени към работния процес от тези на касаторката.
Касационният съд приема, че не следва да допусне касационното обжалване, тъй като касаторката не е изпълнила задължението си да посочи общото основание за допускане на касационното обжалване.
Както в подробната касационна жалба, така и в „мотивирано изложение” за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се сочат оплакванията на касаторката срещу въззивното решение и нейните виждания по наличието на предпоставките на чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението на въззивния съд. Пространно са цитирани мотивите на ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК, както и трайната практика на ВКС по приложението на чл. 329, ал. 1 ГПК, като се поддържа, че в съдебният процес работодателят следва да установи с всякакви допустими доказателства защо е прието, че едни лица работят по-добре в сравнение с други и в тази връзка се оспорват изводите на двете съдилища като неосновани на представени и несъбрани доказателства по съответния ред, като се подчертава, че не е ясно на каква база за касаторката е прието, че работи по-зле. В допълнителна молба се сочи, че не е налице реална съпоставка на трудовата дейност на лицата, подлежащи на подбор, както и оценката на нивото на справянето им с трудовите задължения, и се повтарят твърденията за добрата работа на касаторката и липсата на данни за неосъзнаване на собствените й емоции, неуправление на емоциите, неразпознаване на емоциите у другите, с които тя работи, неуправляемост на взаимоотношенията с лицата, с които тя има пряк контакт и липса на лична мотивация за постигане на определени цели. Последното изявление е дадено във връзка с твърдението за „липса на емоционална стабилност”.
Независимо от подробно заявеното становище по изводите на съда и преценката на фактите по спора, касаторката не е поставила обуславящ правен въпрос по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009г., ОСГТК, т. 1, при действието на ГПК от 2007 г. допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. ВКС постановява, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе за преценката на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие. Непоставянето на правен въпрос прави невъзможно да се пристъпи към преценката дали е налично някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторката не е посочила конкретно правно питане по изводите на съда, поради което е неясно дали се твърди неправилно определяне на критериите за оценка при подбора, или неправилно оценяване, или неправилна преценка на доказателствата по делото, или неизпълнение на процесуално задължение на съдилищата и пр. Общите съображения за неправилност на решението не могат да изпълнят ролята на общото основание за допускане на касационното обжалване – правен въпрос, обуславящ за изхода на спора. Затова, независимо от интереса на касаторката, следва да се приеме, че касационното обжалване не може да се допусне.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 607 от 15 декември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 936 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: