3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
С., 05.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 651/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Х. С. от[населено място] чрез адв. Р. А. и А. прокуратура [населено място] срещу решение от 01.02.2010 год., по гр.д. № 1386/2009 год. на Апелативен съд[населено място].
Касаторът Р. Х. С. обжалва решението в частта, в която е оставено в сила решението на С. градски съд по гр.д. № 2487/2007 год., с което предявеният от него иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 З. е отхвърлен за размера от 8 500 лв. до 45 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Сочи се че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил обстоятелството относно продължителността на периода, през което ищецът е бил обвиняем и подсъдим.
Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Приложени са решение № 39/30.01.2009 год. по гр.д. № 5518/2007 год. на ВКС, І ГО и решение от 12.03.2003 год. по гр.д. № 926/2002 год. на Апелативен съд[населено място].
С. апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в частта, в която след като е отменено решението на С. градски съд по гр.д. № 248782007 год., с което е отхвърлен иска с пр. осн. чл.2,ал.1,т.2 З. за размера от 6500 лв. до 8 500 лв., е постановено ново решение, с което за този размер предявеният иск е бил уважен.И в тази касационна жалба се правят оплаквания за нарушение на материалната норма на чл. 52 ЗЗД в резултат на което присъденото от първата инстанция обезщетение е било увеличено.
Представено е изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Приложени са Р №26/04.03.2009 год. по гр.д. № 4724/2007 год. на ВКС, ІІІ ГО, Р. № 692/12.05.2008 год. по гр.д. №2394/2007 год. на ВКС, ІV ГО, Р. по гр.д.№967/2005 год. на Окръжен съд[населено място].
Касаторът Р. Х. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба на С. по същество, в писмен отговор по делото.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В изложението към касационната жалба на първия касатор като материалноправен въпрос е посочен този по приложението на чл. 52 ЗЗД с оглед данните за продължителността на периода, през който лицето е било обвиняемо и подсъдимо като се твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с представеното решение № 39/30.01.2009 год. постановено гр.д. № 5518/2007 год. на ВКС, І ГО / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ и че същият се решава противоречиво от съдилищата/ основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ . В подкрепа на второто основание за допустимост се позовава на решение от 12.03.2003 год. по гр.д. № 926/2002 год. на Апелативен съд[населено място].
В изложението към касационната жалба на С. като материалноправен въпрос е посочен този за прилагане принципа на справедливост при определяне на обезщетението съгл. нормата на чл. 52 ЗЗД. Като основание за допустимост се сочи това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.Изтъква се, че въпреки продължителната практика по прилагане на З. съдилищата не са изградили единни критерии за определяне размера на обезщетенията. В подкрепа на тази теза се позовава на представените с изложението решения.
На практика и двамата касатори се домогват да обосноват наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за правилно прилагане принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Във връзка с посоченото от касатора Р. С. основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК следва да се посочи , че позоваването на решение на ВКС, което няма задължителен характер може да обоснове основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а не по т.1 на тази разпоредба / в тази връзка виж т. 2 от ТР №!82009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
Принципно по така повдигания от касаторите въпрос обаче не може формира извод за противоречива съдебна практика , доколкото преценката за справедливия размер на обезщетението е конкретна при всеки отделен случай тъй като е обусловена от фактите по делото, които по правило са различни.
С оглед на това и по двете касационни жалби не е налице визираното основание за допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска .При този резултат ,в производството чл. 288 ГПК разноски не се следва да се присъждат .
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.02.2010 год., по гр.д. № 1386/2009 год. на Апелативен съд[населено място], ГК, 2-ри състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: