ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 975
София, 08.08.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДИЯНА ХИТОВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1267 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.К. като процесуален представител В. А. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 16.VІ.2011г. по гр.д. № 301/2011г.
Ответниците по касационната жалба З. Р. К., К. Р. К. и Г. Р. К., всички от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение П. е потвърдил решението на Смолянския окръжен съд от 24.І.2011г. по гр.д. № 28/2009г., с което е отхвърлен предявеният от В. Ал.К. срещу Г. Р.К., З. Р.К. и К. Р.К. в качеството им на наследници на починалата в течение на производството по делото Е. М. К. иск за присъждане 50000лв., част от 400000лв., като получена без основание поради разваляне на предварителен договор от 18.ХІІ.2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.ХІІ.2007г. Е. К. упълномощила ищеца да се разпорежда с нейни недвижими имоти при условия, каквито намери за добре, включително и да договаря сам със себе си; на 18.ХІІ.2007г. ищецът сключил предварителен договор за продажба на по ? ид.част от два имота, предмет на пълномощното, действайки и като продавач, и като купувач, за цена 200000лв., 100000лв. от които платени при подписването на договора, а останалите 100000лв. платими в едномесечен срок; предвидено е в договора, че след плащане на сумата купувачът ще подпише нотариално заверена декларация за получаването на продажната цена; предвидено е и че окончателен договор следва да се сключи до 18.ІІІ.2008г.; на 22.ХІІ.2008г. К. оттеглила даденото на ищеца пълномощно; окончателен договор не е сключен; обосновано първоинстанционният съд е приел, че твърдението на ищеца за плащане на уговорената цена не е доказано – недостатъчно в тази насока е подписана от К. на 24.І.2008г. декларация с нотариална заверка на подписа /за която ищецът твърди, че я е загубил/, не е установено къде е станало плащането, кога и пред кого, св.К. /нотариус/ сочи, че пред нея плащане не е осъществено, не е достатъчно и обстоятелството, че купувачът е имал в наличност необходимите за плащането средства – от заключението на вещо лице в тази връзка не следва категоричен извод, че договорът за заем, сключен с О., в което ищецът е съдружник, датира към релевантния за спора момент; ищецът е разполагал с право да иска сключването на окончателен договор, а е можел и сам да го сключи с оглед дадените му пълномощия за договаряне сам със себе си, не е ясно при това положение защо не е сключил окончателен договор в уговорения срок или до момента на оттеглянето на пълномощията, а е предприел развалянето му; с оглед на това предварителният договор не е развален, при което ищецът не може да иска връщане на платеното по него.
В изложението на В. Ал.К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. при прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, предмет на предварителен договор, от страна на продавача на трето лице следва ли купувачът задължително първо да иска сключване на окончателен договор и едва след това да упражни правото си да развали договора по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, следва ли в случай на такава продажба купувачът да доказва факта, че продавачът е неизправна страна; 2. разполага ли съдът с правомощие при неизпълнение на сключен предварителен договор да вменява на изправната страна по договора задължение първо да иска обявяване на договора за окончателен и едва при отказ – да упражни правото си по чл.87 ал.1 ЗЗД за разваляне на договора; 3. при изгубване не по вина на купувача на нотариално заверена декларация, съдържаща признание за получаване на суми от продавача по сключен предварителен договор и наличие на нотариално заверено извлечение от регистрите на нотариуса относно съществуването на такава декларация, подписа на купувача по нея и съдържанието на декларацията, следва ли страната, която иска да се ползва от този документ, да провежда пълно и главно доказване относно фактите, удостоверени в него. Сочи се съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО132/2005г., намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
По поставените от касатора въпроси като основание за допускане на касационно обжалване въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос – при прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, предмет на предварителен договор, от страна на продавача на трето лице следва ли купувачът задължително първо да иска сключване на окончателен договор и едва след това да упражни правото си да развали договора по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, следва ли в случай на такава продажба купувачът да доказва факта, че продавачът е неизправна страна – във въззивното решение, както и в първоинстанционното, няма нито фактически констатации за наличие на разпоредителна сделка с процесните имоти на Е. К. преди оттеглянето на пълномощното и изявлението на ищеца за разваляне на предварителния договор, нито има правни изводи в тази връзка. С оглед на това и тъй като ищецът във въззивната си жалба е релевирал оплакване за невземане предвид на сключен от К. договор за продажба на наследство от 01.ІХ.2008г., пред настоящата инстанция касаторът следваше да релевира като основание за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос за непроизнасяне от въззивния съд по оплакванията в жалбата. Това, обаче, не е сторено /изявлението на касатора в изложението, че в обжалваното решение не е взет предвид сключеният договор по чл.212 ЗЗД, представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а то се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането/, а, както вече бе посочено, касационният съд не може служебно да взема предвид и да се произнася по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изхода на спора.
По втория релевиран от касатора въпрос – разполага ли съдът с правомощие при неизпълнение на сключен предварителен договор да вменява на изправната страна по договора задължение първо да иска обявяване на договора за окончателен и едва при отказ – да упражни правото си по чл.87 ал.1 ЗЗД за разваляне на договора – съдът не се е произнесъл с оглед приетото от него, че ищецът не е доказал да е заплатил уговорената с предварителния договор цена за продаваните имоти, т.е. няма извод, че ищецът е изправна страна.
Няма произнасяне от въззивния съд и по третия въпрос – при изгубване не по вина на купувача на нотариално заверена декларация, съдържаща признание за получаване на суми от продавача по сключен предварителен договор и наличие на нотариално заверено извлечение от регистрите на нотариуса относно съществуването на такава декларация, подписа на купувача по нея и съдържанието на декларацията, следва ли страната, която иска да се ползва от този документ, да провежда пълно и главно доказване относно фактите, удостоверени в него. Това е така с оглед препращането по този въпрос и към мотивите на първоинстанционния съд, според които тъй като декларацията е с нотариална заверка само на подписа, а не и на съдържанието й, несъмнено е само авторството – автентичността на подписа на К., а по отношение на съдържанието на документа, което няма нотариална заверка, той не се ползва с обвързваща доказателствена сила, в частта, обективираща изявление за получена сума, документът е свидетелстващ, има значение на разписка, издателят на която може да опровергава съдържанието й и да доказва, че признатият от него факт не се е осъществил, както е в случая, с всички доказателствени средства, освен със свидетелски показания /чл.164 ал.1 т.6 ГПК/. Въпроси във връзка с тези решаващи изводи касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване е невъзможна преценката за наличие и на някои от твърдяните от касатора допълнителни критерии за това по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 309 от 16.VІ.2011г. по гр.д. № 301/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: