О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
София, 29.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 847 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Н” Е. , гр. К., чрез пълномощника му адвокат В против решение № 792 от 2.04.2009 г., постановено по гр.д. № 800 по описа за 2008 г. на Апелативен съд П. , с което е отменено решение № 67 от 23.05.2002 г. по гр.д. № 435 от 2001 г. на Окръжен съд- С. З. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на „Н” Е. , гр. К., че „А” А. , гр. К. е собственик на следните недвижими имоти:
терен от 90 000 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф* от 15.09.2008 г. имот № 0* в землището на гр. К., местността „О”, при посочени граници; /идентичен с АДС № 6171/29.01.1996 г./;
терен от 1110 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф* от 15.09.2008 г. имот, находящ се в землището на гр. К., местността „О”, при посочени граници;
терен от 6000 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф* от 15.09.2008 г. имот № 0* в землището на гр. К., местността „О”, при посочени граници;
терен от 2500 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф* от 15.09.2008 г. имот № 0* в землището на гр. К., местността „О”, при посочени граници;
терен от 1597 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф* от 15.09.2008 г. имот № 0* в землището на гр. К., местността „С”, при посочени граници;
терен от 1519 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф* от 15.09.2008 г. имот № 0* в землището на гр. К., местността „С”, при посочени граници;
терен от 10 766 кв.м., представляващ по приложената към исковата молба скица-проект № Ф* от 15.09.2008 г. имот № 0* в землището на с. Ш., община К., местност „А”, при посочени граници
и „Н” Е. , гр. К. е осъдено да предаде на „А” А. , гр. К. собствеността и владението на тези имоти.
Ответникът по касационната жалба „А” А. , гр. К. оспорва, че са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ищцовото дружество „А” А. , гр. К. претендира право на собственост на процесните терени /без построените в тях сгради/ като правоприемник на държавно предприятие „Ф”, от което е образувана ДФ”А”, преобразувана в „А” Е. , към който момент имотите са били в баланса на държавната фирма и съответно са преминали в капитала на ЕАД. Ответното дружество „Н” Е. , гр. К. от своя страна претендира, че процесните имоти са застроени и са включени в капитала му през 2000 г., евентуално се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност – десетгодишна до предявяване на иска или 5 годишно добросъвестно владение от актуването на имотите с АДС в началото на 1996 г. Възивният съд е проследил правоприемството на ищцовото дружество с военната фабрика, за строителството и нуждите на която са отчуждавани терени с У. № 18 от 22.09.1924 г. и У. № 3 от 20.01.1934 г. на Н. В. Б. ІІІ, регистрацията на ДФ”А”, като правоприемник на прекратения К. „Ф” според баланса към 30.06.1989 г. и преобразуването на ДФ в „А” Е. въз основа на Р. на МС № 55 от 20.12.1992 г. Прието е, че процесните имоти са били заведени в баланса на ищеца, както следва: основната площадка в К. – през 1931 г., изпитателен полигон Ш. – 1970 г., складова база Б. – 1979 г. и са се водили в баланса до 1993 г., когато с оглед липсата на документи за собственост са заведени като задбалансови. Изложени са съображения, че правото на собственост е възникнало при преобразуването на регистрираната по У. № 56 за стопанската дейност държавна фирма в еднолично акционерно дружество. Трансформацията е настъпила по силата на закона с прекратяване на държавната фирма и образуването на търговското дружество, в чийто баланс съобразно Р. № 55 на МС от 20.12.1992 г. са заприходени процесните недвижими имоти, тъй като извършеното преобразуване съставлява разпределение на имуществото, предоставено на фирмите от държавата в акции и дялове съгласно ТЗ, при което фирмата се трансформира в търговско дружество, което е самостоятелен обект на правото, разполагащ със собствено имущество /а и чрез последващата нормативна уредба – чл.17а ЗППДОбП – държавата изрично регламентира, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване не е посочено друго/. Проследено е правоприемството и на ответното дружество – създадено като държавна фирма с решение № 83 на МС от 2.06.1989 г., като правоприемник на прекратеното предприятие „Т” към СО”М” и преобразувано в Е. с разпореждане № 45 от 21.04.1992 г. на МС. Тъй като към този момент процесните земи не са били включени в баланса му, то ответното дружество не може да се легитимира като техен собственик. Прието е, че без правно значение са АДС от 1996 г., тъй като от значение са фактите, въздигнати от закона като придобивно основание, респ. елементи на сложен фактически състав, с настъпването на който законът скрепява вещно-правни последици, а АДС нямат правопораждащо действие. Счетено е, че З. № Р* от 17.01.2000 г. на министъра на икономиката за апортиране на тези имоти в ответното дружество, не е породила правни последици по прехвърляне правото на собственост, тъй като към датата на издаването й имотите вече са били собственост на приватизираното „А” АД. За неоснователно е прието наведеното възражение за придобивна давност – тъй като търговски дружества могат да упражняват фактическа власт с намерение за своене едва след трансформация на собствеността в дружествена такава, а за ответното дружество това е станало със съдебната му регистрация на 23.06.1996 г., поради което до предявяване на иска на 5.11.2001 г. не е изтекъл 10 годишния давностен срок; не са налице и условията за петгодишно добросъвестно владение, тъй като АДС нямат правопораждащо действие, а съответно и транслативни вещноправни последици, поради което не може да се приеме, че създават добросъвестност на владението.
Касаторът се мотивира основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решенията, на които се позовава обаче, относно въпросите за придобивната давност, включително и липсата на забрана за придобиване по давност от юридически лица /№ 2* от 27.11.1997 г. по гр.д. № 1822/1996 г. на ВКС, ІV г.о. № 649 от 1.07.1993 г. по гр.д. № 477/92 г., І г.о./, относно тълкуването, че записването по баланса не притежава правна характеристика на придобивен способ /№ 1* от 1.12.2005 г. по гр.д. № 511/2003 г. на ВКС, ІV г.о./ са постановени по спорове, фактите по които не могат да бъдат съотнесени към приетите за установени по настоящото дело и в този смисъл липсва твърдяното противоречие. Липсва противоречие с решение № 559 от 10.11.1997 г. по гр.д. № 286/1997 г. на ВКС, 5-чл.състав, тъй като в съответствие с даденото разрешение съдът е изследвал акта на прекратяване на държавното предприятие и учредяване на държавни фирми и последвалите актове на преобразуването им в търговски дружества, а също и с решение № 616 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 1538/2007 г., V г.о., тъй като изводите на съда съответстват на даденото разрешение, че при спор за собственост върху недвижим имот между търговски дружества, меродавен е моментът на преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно участие, какво имущество е било предоставено от държавата за стопанисване или управление и дали с акта за преобразуване собствеността се е прехвърлила върху тях. Решение № 402 от 14.04.1995 г. по гр.д. № 1745/94 г., ІV г.о. разглежда допустимост на иск по чл.7 ЗВСОНИ, ако е предявен против починала страна и правоприемниците й не са конституирани в преклузивния срок за предявяване на иск, а съответно е изцяло неотносимо към настоящия правен спор.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът развива доводи по отношение незачитането на издадените през 1996 г. актове за държавна собственост, в които е отразено, че са му предоставени процесните имоти, както и за нищожност на издаден след приватизиране на ищцовото дружество акт за държавна собственост и счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като по приложение на разпоредбата на § 15а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ липсва съдебна практика. Трайна е практиката на ВКС, че актовете за държавна собственост имат само констативен характер и съответно при спор за собственост на актуван имот, следва да се докаже твърдяното придобивно основание, поради което поставения въпрос, касаещ приложението на § 15а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ е неотносим към настоящия правен спор и не обуславя допустимост на касационното обжалване при условията чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставя се и въпросът може ли по аналогия да се приложат разрешенията свързани със законите, регламентиращи реституция на правото на собственост, а именно ако земята е застроена от държавата по законноустановения ред, тя става собственик на земята и на сградите, а ако впоследствие е била отнета само земята, то автоматично се учредява право на строеж и съответното право на ползване на прилежащия към сградите терен /решение № 1* от 23.08.1995 г. по гр.д. № 1519/95 г., ІV г.о./ към настоящия случай, при който ответното дружество притежава сгради в терен, предоставен на ищцовото дружество, както и въпросът може ли държавно дружество, което владее имот въз основа на акт за държавна собственост да се позовава на добросъвестно владение и съответно на 5 годишна давност.
По тези два въпроса липсва законодателно разрешение, както и разрешение в практиката, основано на факти, идентични на настоящите, поради което същите обуславят допустимост на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите наведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 792 от 2.04.2009 г., постановено по гр.д. № 800 по описа за 2008 г. на Апелативен съд- П.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът „Н” Е. , гр. К. да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 977.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: