О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
София, 28.07.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Богданова
Членове: Веска Райчева
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 896 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Ш., подадена от пълномощника му- адв. Н. Р. срещу въззивно решение от 4.03.2009 год. по гр.д. № 3505/2007 год. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.193 ГПК /отм./
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ присъждане на законна лихва върху обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, който е от значение за точното прилагане на закона, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба Н. ц. за о. на общественото здраве, гр. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл.193 ГПК /отм./ въззивният е оставил без уважение молбата на Ш. от 29.02.2008 г. за допълване на решението от 19.02.2008 г. по гр.д. № 3505/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV “Д” отд. Изложил е съображения, че в постановеното на 19.02.2008 г. решение въззивният съд се е произнесъл по заявеното с исковата молба искане за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ със законната лихва. Следователно въззивното решение пълно.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В посочената хипотеза на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният материалноправен въпрос: присъждане на парично вземане, съставляващо законна лихва върху обезщетение по чл.225, ал.1 КТ би бил от значение за точното приложение на закона, когато предмет на обжалване е въззивно решение, с което този въпрос е разрешен. В случая се обжалва постановеното от въззивния съд решение по чл.193 ГПК /отм./, с което е прието, че съда се е произнесъл по цялото искане на страната, включително и по искането за присъждане на законна лихва. Или с решението по чл.193 ГПК /отм./ този материалноправен въпрос не е разрешен, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4.03.2009 год. по гр.д. № 3505/2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на С. Х. Ш..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :