ОПРЕДЕЛЕН И Е
СОФИЯ, 11.07.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: ЖиваДекова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1474/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителен директор Г. Х. К. чрез юрисконсулт Р. А. против въззивно решение на Ямболски окръжен съд, ГО № 143/18.07.2011 г., постановено по гр. д. № 282/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Ямболски районен съд, ХИ-ти граждански състав № 298/30.05.2011 г., постановено по гр. д. № 3794/2010 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма], [населено място] против Областна дирекция на МВР, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 11 998.75 лв., ведно със законна лихва, считано от
16.10.2000 г. до окончателното плащане и юрисконсултско възнаграждение
в размер на сумата 340 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.01.2001 г., въз основа на влязло в сила съдебно решение №
453/4.12.2000 г., постановено по гр. д. № 763/2000 г. по описа на ЯОС.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочил е правен въпрос от значение за изхода на спора, обусловил правните изводи на съда, както следва: От кой момент започва да тече новата погасителна давност – с изтичане на две години от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие или от постановлението за прекратяване на изпълнителния процес, с произнасянето по който ще се даде отговор и на въпроса кога настъпва прекратяване на изпълнителното правоотношение, по който въпрос се е произнесъл по задължителен начин ВКС с Р. № 31/9.09.2010 г. по т. д. № 400/2009 г., ВКС, ТК, II т. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, копие от което е приложено към изложението.
За ответника по касация Областна дирекция на МВР-Я. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от юрисконсулт З. А..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С влязло в сила съдебно решение № 453/4.12.2000 г., постановено по гр. д. № 763/2000 г. по описа на ЯОС [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Областна дирекция на МВР-Я. /с предишно наименование Р.-Я./ сумата 11 998.75 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.10.2000 г. до окончателното изплащане и юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 лв. По искане на Р.-Я., въз основа на издаден въз основа на влязлото в сила съдебно решение изпълнителен лист от 11.01.2001 г. е образувано изп. дело № 147/2001 г. по описа на ДСИ при ЯРС. С писмена молба изх. № 2230/12.03.2001 г. до ДСИ взискателят-Областна дирекция на МВР-Я. е поискал при отказ на длъжника [фирма]-Я. за доброволно изпълнение ДСИ да пристъпи към опис на движими вещи, собственост на длъжника, намиращи се в [населено място], [улица]. На 19.03.2001 г. ДСИ е изпратил до длъжника призовка за доброволно изпълнение, връчена му още същия ден. От този момент от ДСИ и от взискателя-Областна дирекция на МВР-Я. не са били предприети действия по изп. дело № 147/2001 г. до 28.01.2009 г., на която дата взискателят е поискал от ДСИ да направи справка за налични банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху същите и ДСИ е предприел действия по запориране банкови сметки на длъжника. С молба вх. № 1506/14.10.2010 г. до ДСИ длъжникът е поискал на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК /отм./ изп. д. № 147/2001 г. да се прекрати и да бъдат отменени наложените обезпечения, вкл.
наложени запори върху банкови сметки. С постановление на ДСИ от 18.10.2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изп. д. № 147/2001 г. е прекратено. Постановлението за прекратяване е връчено на длъжника и взискателя. С молба от 2.11.2010 г. взискателят е поискал от ДСИ да му върне изпълнителния лист по изп. д. № 147/2001 г. Молбата е уважена. Въз основа на изпълнителния лист от 11.01.2001 г. и по молба на взискателя е образувано друго изп. д. под № 20108780401281 по описа на ЧСИ И. Х., район на действие ЯОС.
При тези данни въззивният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1,6. „д“ ГПК/отм./ и към 12.03.2003 г. не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Взискателят Областна дирекция на МВР-Я. с писмена молба от 12.03.2001 г., получена от длъжника на 19.03.2001 г. е поискал от ДСИ да покани длъжника [фирма]-Я. към доброволно изпълнение на задължението си по влязлото в сила съдебно решение. В молбата е посочено, че при отказ от страна на длъжника за доброволно изпълнение съдебният изпълнител да извърши опис на движими вещи, собственост на длъжника, на адрес:гр. Я., [улица]. Взискателят не е посочил конкретно върху кои движими вещи следва да се насочи изпълнението и молбата му е следвало да се остави без движение от ДСИ съгласно чл. 323, ал. 4 ГПК/отм./, препращаща към чл. 100 ГПК/отм./ с определяне на срок взискателят да отстрани нередовността на молбата. Това процесуално задължение не е изпълнено от страна на ДСИ. Допуснато е процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на взискателя, поради което не може да се приеме, че е налице бездействие от негова страна в продължение на повече от предвидения в закона двегодишен срок, респ. в случая не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1,6. „д“ ГПК/отм./ и не е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона към 12.03.2003 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По посоченият от касатора въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на Върховния касационен съд с оглед приложеното към изложението Р. № 31/9.09.2010 г. по т. д. № 400/2009 г., ТК, II ТО, ВКС, с което в производство по чл. 290 ГПК по задължителен за съдилищата начин е прието, че погасителната давност за установяване недължимост на вземането на взискателя, установено с изпълнителен лист, издаден реда на чл. 237 ГПК/отм./, започва да тече от последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие, а не от постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболски окръжен съд, ГО № 143/18.07.2011 г., постановено по гр. д. № 282/2011 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Областна дирекция на МВР-Я., [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: