3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
София, 24.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1948 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 30.04.2013 година по гр.д. № 15916/2012 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 23.03.2012 г. по гр.д. № 9978/2011 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Р. П. Б. от [населено място] дължи на [фирма] сумата 3274,71 лева за доставена топлинна енергия в периода от месец март 2008 г. до месец април 2010 година. В решението е прието за установено, че ответницата е собственик на апартамент № 10 в сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Имотът е захранен с топлинна енергия от ответното предприятие – ищцата като собственик на апартамента е потребител на топлинна енергия за битови нужди, продажбата на която енергия се осъществява при публично известни условия, одобрени от ДКЕВР. За периода от месец март 2008 г. до месец април 2010 година в имота на ищцата е била доставена и потребена топлинна енергия на стойност 3274,71 лева, която сума ищцата не е заплатила, поради което предявеният иск за признаване на вземането на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД е уважен като основателен. Признато е за установено и че ищцата дължи на ответника обезщетение за забава при плащането на това парично задължение в размер на законната лихва.
Касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд е постъпила от Р. П. Б. от [населено място]. В изложението към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: допустим ли е иск за установяване размер на парично задължение по двустранен договор, който не съдържа твърдение за насрещната престация и ако такъв иск е допустим, то с какво насрещно даказване може да се брани ответника, когато разполага само с възражения за отрицателни факти (нередовно водено топлинно счетоводство, сметките не отговарят на действителното количество и пр.); допустимо ли е съдът да се позовава на заключение на техническа експертиза, която е оспорена от страната и прилага ли се последицата на чл. 183, изр. ІІ-ро ГПК, когато ответникът не е поискал своевременно представяне на оригинал на документ, но съдът служебно е задължил това страната представила препис от този документ.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът допустим ли е иск за установяване размер на парично задължение по двустранен договор, който не съдържа твърдение за насрещната престация не е обуславящ изхода на делото. Предявеният иск е за установяване на вземане по двустранен договор, по който иск ищецът е въвел точни твърдения относно дължимите насрещни престации – парично задължение на абоната за доставена от топлоснабдителното предприятие топлинна енергия за точно определен период, като претендираната, точно посочена стойност на вземането е формирана въз основа на приложени към исковата молба доказателства за количество доставена топлинна енергия.
Въпросът с какво насрещно доказване може да се брани ответника, когато разполага само с възражения за отрицателни факти, не следва да бъде обсъждан – правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК е въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело. Въпросите за защитата на ответника срещу иска, за доказването на отрицателни факти и за допустимите доказателствени средства при установяването им несъмнено са правни, но от изложението към касационната жалба (вкл. и съпоставени с касационните оплаквания в жалбата) не следва връзката им с конкретния правен спор.
Не е обуславящ изхода на делото, нито е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът допустимо ли е съдът да се позовава на заключение на техническа експертиза, която е оспорена от страната. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 202 ГПК, при действието на ГПК от 2008 г., не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му – решение № 542 от 07.02.2012 г. гр.д. № 1083/2010 г. ІV г.о. и решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В съответствие с така установената съдебна практика, първоинстанционният съд е възприел заключението на техническата експертиза като компетентно изготвено въз основа на всички събрани по делото доказателства, редовно водените от ищеца счетоводни книги и при съобразяване на всички изменения на нормативната уредба за процесния период. В този смисъл, обстоятелството дали ответникът е оспорил заключението на техническата експертиза само по себе си не обуславя крайния изход на делото, възприет и във въззивното решение.
Без връзка с решаващите изводи на съда, възприети в обжалвания съдебен акт е и въпросът прилага ли се последицата на чл. 183, изр. ІІ-ро ГПК, когато ответникът не е поискал своевременно представяне на оригинал на документ, но съдът служебно е задължил това страната представила препис от документа – с определението си в закрито сдебно заседание на 17.11.2011 г. съдът не е задължил ищеца или третото лице помагач да представят оригинал от документ, представен в заверен препис, нито искане за това е въведено от ответницата по иска. Обстоятелството дали ищецът и третото лице помагач са представили по делото всички писмени доказателства, за което първоинстанционния съд ги е задължил с определение в закрито сдебно заседание на 17.11.2011 г. е без правно значение, тъй като назначеният от съда експерт е извършил проверка на цялата документация, касаеща подадената топлинна енергия през процесния период.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2013 година по гр.д. № 15916/2012 година на Софийски градски съд, ІІ-б отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: