3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
София, 08.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 924/2011 година
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Х. Д. Г. от [населено място] против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 254 от 24. 10. 2011 год., постановено по т.д.№ 865/ 2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. на БОС № 8621/ 01.07.2011 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № VІ.26 от 21.04.2011 год., по в.гр.д.№ 269/ 2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената касационна жалба по същество.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на първо търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, позовавайки се на цената на предявения главен иск, като счита, че в размер на сумата 10 000 лв. същата не попада в ограничителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК и на общия сбор от обективно кумулативно съединените искове, който възлизащ на сумата 10416.03 лв. надхвърля въведения от законодателя минимум.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по- малка от 10 000 лв., поради което по силата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. производството по делото е двуинстанционно и касационният контрол се явява недопустим.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИДГПК в правно важимата на тази норма, към датата на образуване на касационното производство – 01.07.2011 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Обстоятелството, че със същата законодателят императивно е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационно жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета за процесуално недопустима.
Що се касае до наведения от страната довод, според който в обхвата на тази разпоредба се включва всеки иск с цена не повече от 9999.99 лв., то той е правно несъстоятелен, предвид езиковото и логическо тълкуване на нормата на чл.280, ал.2 ГПК и конкретният стойностен израз на въведената цена на иска в разглежданата законова хипотеза на дело, имащо търговски характер.
Изводът на ВКС за недопустимост на касационния контрол не се променя и от обстоятелството, че общият сбор от цената отделните обективно съединени искове надхвърля сумата 10 000 лева. Последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че при наличието на съединени при условията на чл.103 ГПК искови претенции за парични вземания с цена на всеки отделен иск под 10 000 лв., решението касаещо същите е изключено от обсега на осъществявания от ВКС касационен контрол, независимо от общата сборна цена, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тези искове несъмнено биха били необжалваеми, поради което нито начинът за определяне на дължимата за разглеждането им д.т., нито общата имуществена тежест, която се създава за страната, на която именно частният жалбоподател се позовава, биха могли да аргументират различно от изразеното по- горе становище на касационната инстанция.
Следователно отсъствието на процесуална възможност за разглеждане на касационната жалба на Г. законосъобразно е възприето от предходния тричленен състав на касационната инстанция като обосноваващо правен извод за недопустимост на същата, поради което и образуваното пред ВКС производство по т.д.№ 865/2011 год. правилно е прекратено.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 254 от 24. 10. 2011 год., постановено по т.д.№ 865/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: