О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
София, 29.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 846 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. Б. /Кейбашиев/ и Л. М. К., чрез пълномощниците им адвокат К адвокат Г. В. против решение № 185 от 14.04.2009 г., постановено по гр.д. № 178 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П. , с което е оставено в сила решение № 311 от 2008 г. по гр.д. № 549 от 2007 г. на Районен съд- В. за признаване за установено по отношение на А. М. Б., че Х. В. К. е собственик на ? ид.ч. от дворно място в строителните граници на гр. К. с площ 809 кв.м., съставляващо УПИ ХІХ-271 в кв.23 по плана на града, заедно със самостоятелен обект в страда – втори жилищен етаж с площ от 86 кв.м., ведно с ? ид.ч. от общите части на сградата, от избения етаж и тавана, заедно с ? ид.ч. от второстепенна сграда от 60 кв.м. и за осъждането му да предаде владението на имота, както и за отхвърляне на предявения от А. М. Б. /Кейбашиев/ и Л. М. К. против Х. В. К., А. М. Б. и А. В. К. установителен иск за собственост на същия втори жилищен етаж с площ 86 кв.м. и ? ид.ч. от второстепенната сграда на 60 кв.м.
Ответникът по касационната жалба Х. В. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира възстановяване на направените разноски, а ответниците А не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Х. В. К. е претендирала право на собственост на процесния втори жилищен етаж въз основа на договор за покупко-продажба от 6.04.2007 г., с който имотът й е прехвърлен от родителите й М. Б. и А. Б. В исковата молба по присъединеното дело А. М. Б. и Л. М. К. са претендирали собственост на същия обект по давност, тъй като са го изградили през 1982/83 г. с разрешение на родителите М. Б. и А. Б. и съгласието на Х. К. и започнали да го ползват веднага след настаняването им и съответно придобивната давност в тяхна полза е изтекла към 1992 г. Въззивният съд е установил, че дворното място е придобито по давност от М. Б. /Ваклин К. /, за което същия се е снабдил с констативен нотариален акт през 1983 г. и през същата година с нотариални актове е дарил ? от мястото на дъщеря си Х. К. и двамата са си отстъпили взаимно право на строеж за сграда по утвърдения план, като Х. К. построи и стане собственик на първия етаж, а В. К. – на втория етаж, обособени като самостоятелни жилища. С нотариален акт от 6.04.2007 г. Мустафа А. Б. и А. М. Б. са продали втория жилищен етаж и ? ид.ч. от дворното място на Х. В. К.. Прието е, че сделката е породила правно действие, като е признато за неоснователно оспорването на нотариалния акт и пълномощното, въз основа на което М. Б. е представляван от съпругата си А. Б. при сключването й, който извод е обоснован при съвкупната преценка на експертно заключение и свидетелски показания. За неоснователно е счетено претендираното от ответника А придобивно основание по давностно владение – обсъдени са свидетелските показания и е прието, че къщата е строена със средства на бащата М. Б. и ищцата Х, страните са се настанили да живеят в къщата през 1992 г. и нямали спорове до смъртта на М. Б. през май 2007 г. По отношение на декларация № 655а от 26.04.1982 г., с която Х. К. отстъпва на брат си А. Б. право на строеж по реда на чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./ за втория етаж в сграда, са изложени съображения, че същата касае друг имот /парцел ****, към този момент същата не е била съсобственик на процесния имот, самата сграда не е била построена, за да се разрешава надстрояване на втори етаж, като самата декларация не е заверена нотариално и не е вписана в нотариалните книги.
Касаторите считат, че изводите на въззивния съд противоречат на решение № 262 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 6207/2007 г. , ВКС, І г.о., решение № 734 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 1526/2005 г., ВКС, ІV г.о. и решение № 394 от 22.02..2005 г. по гр.д. № 2768/2003 г., ВКС, ІV г.о. И трите решения са постановени по спорове касаещи приложението на чл.79, ал.1 от ЗС, но въз основа на факти, които не са идентични с възприетите от въззивния съд и обосновали изводите му. Доводите в тази насока са свързани с направеното от касаторите интерпретиране какво е следвало да приеме за установено съда /че по безспорен начин е установено явно, манифестирано намерение за своене на имота и владение, продължило от 1983 г. до днес, като без значение е, че същата вещ по-късно е продадена, тъй като правата на собственика се погасяват с придобиването им от новия собственик/, а не с конкретно изложените от съда мотиви и в този смисъл липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, израз на която са посочените решения.
Останалите наведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи /че съдът неправилно е изтълкувал събраните по делото писмени и гласни доказателства, като не е изложил подробни мотиви защо не дава вяра на ангажираните от касаторите свидетели/ са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение, като касаторите следва да възстановяват направените от Х. В. К. разноски по обжалването в размер на 200.00 лв., представляващи възнаграждение за процесуалния й представител адвокат П.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 14.04.2009 г., постановено по гр.д. № 178 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- П.
ОСЪЖДА А. М. Б. /Кейбашиев/ и Л. М. К., двамата с адрес: гр. К., ул.”В” № 14 да заплатят на Х. В. К., гр. К., ул.”В” № 74 разноски по повод касационното обжалване в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: